"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Шест лекции относно недъзите на нашия век. ... "Европейската култура навлезе във фаза, когато се загубиха точните критерии за добро и зло, за истина и лъжа, а в същото време отделният човек се превърна в играчка на мощни колективни движения, изкушени в извращаване на ценното, в резултат на което ден след ден черното става бяло, престъплението - похвално действие, очевидната лъжа - задължителна за всички догма. На всичко отгоре езикът стана собственост на хора, притежаващи властта, и те монополизираха средствата за информация, за да променят смисъла на думите, както им е изгодно." Чеслав Милош , 1981 г. Чеслав ... |
|
|
Нови и избрани разкази. ... Познат у нас с "Рагтайм", "Езерото на гмурците", "Световно изложение", "Жития на поети", "Били Батгейт", "Призраци в Ню Йорк" и "Хомър и Лангли", американският писател Е. Л. Доктороу едва ли се нуждае от представяне. Последната му книга "Цялото време на света" е сборник от нови разкази, както и няколко по-ранни, превърнали се вече в класика. Подборката е лично на Доктороу и както сам пише в предговора си: те всичките ни разказват за "хора, които по една или друга причина се различават от заобикалящата ги ... |
|
|
Едно детство през време на войната, разказано от Томас Бернхард. Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. Книгата "Дете" е разказ за детските му години, началото на края, което започва с едно голямо мъчение, със срама от извънбрачното раждане, за да последва години наред упрекът на майка му: "Ти ми разруши животьт". Това е спомен за години, изпълнени с много ужас, и години на война. Това е време далеч от идилията, макар да има и моменти на силни емоции. И то преди всичко благодарение на любимия дядо, който до голяма степен формира живота на малкия Томас." ... |
|
|
Включва разказа "Българската поетеса", посветен на Блага Димитрова . ... "Книгата на Бек" е определяна от някои като роман, от други като сборник с разкази, а за трети е художествен пътепис. В голяма част от нея Джон Ъпдайк описва обиколката си в Източния блок през 60-те години на XX век. Тогава американският писател официално е посрещан като посланик на изкуството в Русия, България и Румъния, където творбите му вече са превеждани, а името му е добре познато. Вследствие на тази обиколка Ъпдайк създава един от най-обаятелните си текстове, в който описва знаменитата си среща с Блага Димитрова. ... |
|
|
"В известен смисъл мога да се смятам за типичен източноевропеец. Сигурно е истина, че неговата differentia specifica (отличителна черта) може да се сведе до липса на форма - и външна и вътрешна. Неговите предимства - жаден ум, страст в споровете, усет за ирония, свежест на чувствата, пространствено или географско въображение, произтичат от основния недостатък: той винаги оставаше юноша, ръководеше се от внезапния прилив или отлив на вътрешния хаос. Но форма се придобива в стабилни общества. Аз съм красноречив пример за това колко големи усилия изисква усвояването на противоположни традиции, норми и прекалено богати ... |
|
|
Сравняван с Хармс и Брехт, Ищван Йоркен (1912–1979) е известен по света като писателя, вдъхнал нов живот на краткия разказ във враждебните условия на социалистическия лагер. Първата книга с “едноминутни новели” (жанр на късото, сюрреалистично, гротескно повествование, измислен и утвърден от Йоркен) предизвиква фурор през 60-те: “...литературен хит без прецедент – разказват съвременници, – хората наизустяваха тези миниатюри, за да впечатлят приятелите си...” Водните премеждия на корковата тапа Шандор Г. Хирт и челичените мълчаливци от Течьо; впрягът от трикраки кучета като аргумент в полза на на мечтите; надбягването с ... |
|
|
Сономин Удвал (1921-1991) е една от малкото жени-писателки в Монголия, виден държавен и обществен деятел. Носителка е на множество отличия, сред които: Държавната награда на Монголия за литература (за романа й "Велика съдба", 1978), орден Сухе Батор, орден "Полярна звезда" (за помощта, която е оказвала на фронта по време на войната, 1946), златен медал на името на Жолио Кюри от Световния съвет за мир, наградата "Лотос" на Съюза на писателите от Азия и Африка. "... Ховор е необикновена монголска дума, която значи две неща едновременно - необикновен и ограничен (Необикновен гост, оскъдна ... |
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
