12 разказа в стила на магическия реализъм. Героите търсят любовта, забулена в собствените им илюзии. Разказите са като сребристи паяжини, оплели нежност и болка, емоции и тъга, светлини и сенки - и онази неуловима човешка същност, просъществувала през времето и до днес, непроменена и вечна.
- Утре, малко преди обяд ще настъпи приливът...
Непознатата отново потъна в сапфирена светлина. Котето напълно се стопи, като отнесено от прилива. Само гальовното движение на малката ръка, обвита от дантелена ръкавица, подсказваше, че то е още там, в шепите й. Сун Ли едва сега вдигна поглед към лицето й. Бакърените й коси бяха прихванати с искрящозелена панделка. Лицето й бе прозрачнобяло, ненакърнимо. Екзотично европейско лице. Сън Ли нямаше сетива за тези лица. Изглеждаха му някак объркващо релефни. Изгубваше се в тях. Боровинковото червило на устните превръщаше бледостта й в маска. Сякаш имаше и сякаш нямаше лице. Носеше дълга черна визонова наметка. Можеше да бъде и дете, и жена. В очите й сякаш лежаха столетия. Сун Ли усети още по - остро студа под шушляковото яке. Не беше срещал толкова стар поглед.
- Ще вземете котето, нали? Бих искала да го спася, но няма да мога. Не и този път. Мисля, че няма да устоя на прилива. Вече нямам сили да го правя. Ще се оттегля с него...
Теодора Никола в завършила Нациолналната гимназия за древни езици и култури и
Софийския Университет, специалност Българска филология. Работила е като радиоводещ в Експрес и редактор в издателство
Егмонт България. Сътрудничила е на Литературен вестник. От шест години е главен редактор на Bravacasa.
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
