Захарий Стоянов и символният капитал на Българското възраждане

Под формата на увлекателен разказ в книгата се търсят идейните подбуди и конкретните причини, дали основание на Захарий Стоянов да превърне въоръжените творби от епохата на Българското възраждане в основно ядро на националната ни идентичност. Чрез задълбочен анализ на публицистичното наследство на Летописеца се защитава тезата, че цялостното му творчество е плод на съзнателно целеположен модернизационен проект, а не толкова на лични пристрастия и симпатии. Предлагат се отговори на сложните въпроси за неговия неочаквано уверен дебют в публицистиката и литературата, очертават се механизмите, наложили в общественото съзнание персонажите на новия национален пантеон. Преразглеждат се някои съществуващи и досега мнения за общата периодизация на Захариевата публицистика, за отрицателното му отношение към интелигенцията и др., като за целта се щрихират и част от най-значимите проекции на неговото духовно наследство в общото развитието на българската литература след Освобождението.

Георги Вълчев е роден на 6 март 1962 г. в гр. Николаево, Старозагорска област. Доктор по история и доцент в Софийския университет Св. Климент Охридски; преподавател във философския факултет, катедра История и теория на културата.
Научните му интереси са в областта на историята на българската култура през периода XV-ХІХ в., процесите на нейната модернизация, формирането на българската национална идентичност и съвременните политики за управление на културното наследство. Автор е на монографичното изследване Чужденците в българската следосвобожденска култура (2001).