На тоя свят човекът е голям фазан

„На тоя свят човекът е голям фазан“ – така гласи една румънска поговорка, която пренася безпомощността на дивата птица с подрязани криле (и която не може да лети) върху човешката несрета и злощастие.
„На тоя свят човекът е голям фазан” е изящна колекция – мозайка от фрагменти и кратки разкази с постоянни герои и сюжети, свързани помежду си. Тези кратки форми, характерни за майсторството на авторката, я правят лесноразпознаваема фигура в съвременната световната литература.

Херта Мюлер пише „На тоя свят човекът е голям фазан“ една година преди да напусне Румъния и да отпътува за Германия. Изселването или по-скоро очакването на изселването е голямата тема на тази книга. През 80-те години на ХХ в., в Румъния на Чаушеску, семейство Виндиш, което е с германски произход, чака разрешение да се изсели на Запад. Докато все повече съседи – румънски германци, напускат селото, семейството продължава да чака. Животът сякаш е спрял. Едва когато дъщерята Амали се продава заради разрешението за изселване, семейството получава жадуваните документи. В сгъстени краски, с поетичен език Херта Мюлер разказва историята на една екзистенциална драма в Европа от изминалия ХХ век.

Херта Мюлер е родена на 17 август 1953 г. в немското селце Ницкидорф, Трансилвания (Румъния). Живее в Берлин от 1987 г. Отхвърля битието под абсолютен контрол в родната си страна и избира свободата на литературата. През 2009 г. Х. Мюлер получава Нобеловата награда за литература, книгите й са преведени на повече от 20 езика.
Всичко свое нося със себе си е романът, с който тази европейска писателка от голяма величина за първи път се появи на българския книжен пазар.

„Човек, който умее да формулира по този начин, не само разбира много от литература, той със сигурност е и – както някога се казваше - поет”.
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

„Книгата е балада за изселването. Близостта се разпада, приятелите се превръщат в мнителни врагове. Нищо не се случва честно и почтено, всичко е опорочено. Това, което се съобщава тук – от повърхността на времето до митични дълбини – в своята поетична лаконичност е огромен принос към извечната тема за емиграцията.“
Зюддойче цайтунг

Дупка на пътя
Жабата
Иглата
Бялата Далия
Шевната машина
Черни петна
Кутията
Бръсначът
Сълзата
Градина с мърша
Камъкът във варта
Ябълковото дърво
Дървената ръка
Песента
Млякото
Авлигата
Стенния часовник
Вълче биле
Копчета за ръкавели
Високата ваза
Сред гробовете
Петлите
Предсмъртно петно
Изпитите писма
Мухата
Кралят спи
Една голяма къща
Десет леи
Изстрелът
Водата на знае покой
Слепия петел
Червената кола
Паролата
Храмът
Зелевата пеперуда
Неделната литургия
Парещо кълбо
Петно от засмукано
Паякът
Листо от салата
Супа от трева
Чайката
Младата кукумявка
Лятната кухня
Почетната гвардия
Циганите носят щастие
Кошарата
Сребърният кръст
Накъдрената коса