Франц Кафка е австрийски писател, един от фундаменталистите на модернистичната проза. Показвайки в своите творби духовния опит, който се открива пред човечеството с историческите катастрофи и изпитания в периода на световните войни и тоталитарни режими, Кафка получава славата на творец-пророк. Творческото наследство на писателя включва три недовършени романа, няколко сборника с разкази и притчи, афоризми, писма и дневници. Приживе успява да публикува само няколко сборника с разкази, които не предизвикват особено внимание към творчеството му. Славата застига Кафка посмъртно, когато въпреки завещанието, според което литературното му наследство трябва да бъде изгорено, изпълнителят не унищожава ръкописите на писателя, а ги публикува.
Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 година в Прага в семейството на евреи. Най-близка до него се оказва немската култура: в периода 1789 -1793 година той учи в немското начално училище, всичките си съчинения пише на немски език, въпреки че отлично владее чешки. Франц завършва гимназия през 1901 година, след което се записва да учи право в "Карлов университет". В университета Кафка се записва да учи по настояване на баща си, който гледа с презрение към литературните интереси на своя син. Неговото деспотично влияние цял живот подтиска Франц и всичко свързано с баща му и семейството поражда чувство за вина у писателя. През 1908 година отново по настояване на баща си Кафка започва работа като скромен чиновник в застрахователна фирма, където работи до 1922 година - поради здравословни причини се пенсионира предварително. Кафка се отнася към работата си като към тежък кръст, който трябва да носи и искрено ненавижда всичко, свързано с нея. Единственият му отдушник от първостепенно значение за него е заниманието с литература. Той започва да пише тайно от родителите си, предимно нощем, и този двойнствен живот много му тежи. През този период Кафка започва да пише романа си "Америка". Тогава се появява и първата му значима творба разказът "Присъдата" (1913 г.), последван от новелата "Метаморфозата" (1915 г.), в която писателят преобразява главния си персонаж в огромно насекомо. Книгата представлява ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината и се нарежда сред най-четените белетристични творби, въплътили страховете и кошмарите на XX век.
По време на следването в университета Кафка се запознава с Макс Брод и Феликс Велч, които остават негови близки приятели до края на живота му. Самият Брод играе значителна роля в биографията на Франц: виждайки в странния си приятел истински литературен гений, той му помага да публикува произведенията си и постоянно го насърчава. Като писател Кафка дебютира през 1908 година с два малки разказа, които са публикувани в списание "Хиперион". По-голямата част от неговите писания са публикувани след смъртта му, което и обяснява прекомерната му самокритичност и неувереност приживе, както и липсата на връзки с литературната среда. Кафка и оригиналното му творчество са били известни само на тесен кръг професионалисти и литератори, въпреки това през 1915 година той получава наградата "Фонтане", която се счита за едно от най-престижните немски отличия в областта на литературата. През 1914 година започва да пише романа си "Процесът", а през 1922 започва работа върху романа "Замък". Според
Владимир Набоков най-силно влияние върху литературния стил на Кафка упражнява френският писател
Гюстав Флобер. Подобно на него Франц си служи с езика като с работен инструмент, а в прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, естествените науки и др. Почти във всичките си творби писателят разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им. Една от малкото, които виждат в Кафка литературен гений е преводачката, журналистка и най-голяма любов на писателя Милена Йесенска. В началото на 20-те години те имат любовна връзка, въпреки факта, че жената е била омъжена. Впоследствие неговите писма към нея са включени в книгата "Писма до Милена".
Франц Кафка цял живот е преследван от различни хронични заболявания, включително и туберкулоза. В дневниците си той предполага, че няма да доживее до 40 години и предположенията му се оказват почти верни - умира на 3 юли 1924 година, малко преди да навърши 41 години в санаториум в близост до Виена. Въпреки желанието на Кафка след смъртта му всичките му ръкописи да бъдат изгорени, приятелят му Макс Брод не изпълнява последната му воля и след неговата смърт публикува недовършените романи "Процесът" (1925 г.), "Замъкът" (1926 г.) и "Америка", които носят световна слава на Франц, макар и посмъртно. Всички тези творби са изпълнени с трагическо, песимистично светоусещане, абсурди, ирационалности, чувства на тревожност, вина, безнадежност и странни персонажи прославят автора си по цял свят и оказват влияние на творчеството на множество известни писатели, като
Жан-Пол Сарт,
Албер Камю и
Томас Ман.
Рейтинг: 8.50 / 6 гласа
