Кой е Христо Караманджуков? Това е учителят, издателят, общественикът, когото спокойно можем да поставим в пантеона на онези родопчани, които посветиха своя живот и дейност за благото и просперитета на своята любима планина. Близо четвърт век, без прекъсване от 1921 г. до 1947 г., той издава народоучното списание "Родопа". Няма друго родопско издание с такова дълго съществуване. Само това да беше направил през своя живот, заслугите му нямаше да бъдат по-малко, защото Христо Караманджуков и сп. "Родопа" представляват едно неразривно свързано цяло. След изданията на Стою Шишков, Васил Дечев и др. то е най-голямото по значимост и всеобхватност родопско периодично издание. И учен, и грамотен и неграмотен, и млад и стар, и християнин и мохамеданин ще намерят в него по нещо интересно за себе си. То е енциклопедия, летопис на общородопската действителност по онова време с всичките ѝ лъкатушения и разнообразие.
На това списание Христо Караманджуков е редактор, издател и разпространител, издържа го със свои средства и от събраните абонаменти. Затова то е смисълът на неговия живот, с него е живял и изразявал болките и радостите на родопското население. Той е душата на списанието. Чрез него общувал с целия Родопски край, откъдето имал дописници, съдружници и сподвижници. Спомените си за Христо Караманджуков,
Петър Маринов пише още през 1977 г. по повод 100 години отеговото рождение. Те обхващат периода слез 30
-те години на ХХ век, когато П. Маринов става сътрудник на сп. "Родопа" и ги сближава идеята за приобщаването на българите мохамедани от Родопския лабиринт към българщината. Спомените на Петър Маринов за Христо Караманджуков са допълнени с многобройни писма и документи, разменяни между двамата в продължение на много години. Те са ярка илюстрация на техните лични и обществени отношения, говори се за факти и събития от близкото и далечното минало, обсъждат се варианти за решаването на дадени проблеми, особено свързани с българите мохамедани, за развитието на обществените и културните процеси в Смолян и района, по списването на сп. "Родопа", неразбирането от висшестоящите ръководни органи за характера на живота, бита и поминъка на среднородопското население и още и още други въпроси, които стоят на дневен ред.
Тази книга е хронология на всичко онова, което е свързано с дейността по приобщаването на българите мохамедани от Родопския край към българщината, тяхното културно и просветно развитие и народностно осъзнаване. Едно широко поле за младите изследователи за изясняване на този толкова важен дял от родопската история. Въпреки че спомените са написани през 1977 г. въпросите засегнати в тях не губят своето актуално значение и днес. Текстът в книгата е такъв, какъвто е в оригиналния машинописен вариант. Направена е само техническа редакция, избегнати са някои повторения на изрази и мисли. Прибавени са и бележки по съдържанието за обяснение на някои събития, имена и диалектни думи.
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
