Изследване на народната душевност. ... В това класическо произведение на Густав Льобон са събрани основните принципи на поведението на тълпата. Изследването обхваща тълпата като явление - нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Льобон описва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи. Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква някои от характерните ѝ качества: заразяването от общата идея; ... |
|
Ако философията на Хегел е намерила най-яркия, най-силния, най-завладяващия си израз в едно от произведенията на мислителя, това е несъмнено във Феноменология на духа. Изпълнена от първия до последния си ред с едно шеметно движение, с опиянението от силата на собственото мислене, от мисленето на един титан, а също от убеждението, че прави революция във философията, в мисленето изобщо, и открива със себе си една нова епоха, загадъчна, тъмна и дълбока, трудна както никоя друга книга, тя винаги ще бъде предизвикателство за онези, които не жалят сили да проникнат в нейните глъбини и нейните тайни, за хората на мисленето ... |
|
Книгата е том 1 от поредицата История на западната философия на издателство Skyprint . ... История на западната философия на Бъртранд Ръсел (1872-1970) се смята за едно от най-значимите философски изследвания на всички времена. Авторът, потомствен аристократ, математик по образование и носител на Нобелова награда за литература, е сред малцината блестящи ерудити, които дават нова гледна точка на съвременния човек не само към философията, но също и в областта на историята, религията, културата, дипломацията, правото и логиката. В първия том на това, несравнимо по своята всеобхватност, яснота, елегантност и духовитост ... |
|
Това е една от най-същностните творби на Ерих Фром . Изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи, формиращи "синдрома на израстването" и "синдрома на упадъка". Авторът доразвива идеите си за способността на човека да обича като поставя по-голям акцент върху изучаването на природата на злото. Той фокусира анализите си върху естеството на индивидуалния и обществен нарцисизъм и инцестните връзки като източници на агресия, насилие, и деструктивни нагласи. Книгата впечатлява с проницателните наблюдения за противоречивата природа на човешките ... |
|
Ако философията на Кант, която стои на почвата на английския емпиризъм и скептицизъм, признава възможността на познанието за явленията, но поставя една граница дотук, отрича възможността на познанието за „нещото в себе си“, т.е. за същността, за абсолютното, Фихте, който е не просто епигон, както други кантианци, а смел мислител, който иска да направи философията наука, а науката не е отрицание на познанието, тя е познание, тръгва в своето наукоучение от едно абсолютно достоверно основно положение, от „аза“ като изходна точка на всичко. Затова неговото наукоучение, което сам той (в едно писмо до Райнхолд) определя като „ ... |
|
Изследване в областта на моралната теория. ... "Заключението, до което достигнах и което е въплътено в тази книга - макар че тук марксизмът е предмет от второстепенна важност, - е, че моралните дефекти и провали на марксизма се появяват, доколкото той подобно на либералния индивидуализъм прегръща етоса на специфично модерния и модернизиращ се свят, и само отказ от голямата част от този етос може да ни снабди с рационално и морално защитима позиция, от която да преценяваме и действаме и в чиито термини да съдим за различните съперничещи си и хетерогенни морални схеми, които се състезават за нашето признание." ... |
|
Серия Етоси ... |
|
Книга за всеки, който се интересува от вселената и от мястото на човека в нея. ... Ние сме създадени от нашите гени. Ние, животните, съществуваме, за да ги съхраним и не сме нищо повече от машини за оцеляване. Светът на себичния ген е свят на свирепа конкуренция, безмилостна експлоатация и измама. А актовете на очевиден алтруизъм при пчелите, които се самоубиват, когато жилят, за да защитят кошера, или при птиците, рискуващи живота си, за да предупредят ятото за приближаващия се ястреб? Противоречи ли това на фундаменталния закон за егоистичността на гена? В никакъв случай. Докинс показва, че себичният ген е и много & ... |