Случаят "Емили Дикинсън" - Цв. Стоянов
Това е писмото ми до света
Аз никоя съм. А ти кой си?
Умрях за красота
Когато го няма успехът
Пих питие, каквото няма
Завържи поводите за мен
Много безумие е най-върховен смисъл
Ниско небе - подли облаци
Душата си избира свое общество
Открих процеп в моя ум
Задуха вятър като рог
Сърцето търси първо удоволствие
Казват - лекувало времето
Напролет се явява светлина
Във три - една-едничка птичка
За един кратък следобед
Вятърът събра неща от север
Преди очите си да махна
Стояха планините във мъгла
Яма зее - но небе над нея
Животът ми два пъти свърши
Тревата ми върши толкова малко!
Надеждата е нещо върховато
Гледах как лочи километрите
Научихме любовта добре
Диви нощи - диви нощи!
Аз обитавам вероятността
Утрините са все по-меки
Небето не пази тайни
Има самота на мястото
Какво е изтокът?
От своята водна къща
Бог е наистина ревнив
Ако идваш наесен
Мнозина от собствената си памет
На два пъти понасях загуби
Ето как аз чета писмо
Някои мислят правото да загине
Миналото е особено създание
Цивилизацията изгони леопарда
Тялото расте външно
Край на предишното!
Не съм чувала думата "бягство"
Събрах си силата в ръка
В мъката има нещо тъмно
Бог дава на работливите ангели
Плачът е нещо незначително
Първо делото ще почука при мисълта
Да се бориш на глас е храбро
То бе една малка, малка лодка
Не е тъй мъчително давенето
Загубих вчера един свят
Аз знам как слънцето изгря
Щом пияницата види тапа
Ако моженето беше равно на желанието
Не е нужно - за да си населен с призраци
По-дълбоко в лятото от птиците
Не беше смърт - понеже се надигах
Ще дойде ли някога утро?
Две пеперуди днес на обед
Отдолу - под светлината - долу
Разбирам - светът ще престане
Умиращ тигър за вода се мъчеше
Едно разпятие се отбелязва само
Незабележимо - като скръб
С това - че моята река тече
Природата е - което виждаме
Аз станах рано - взех си кучето
Почувствах в твоя мозък погребение
Раят е толкова далече
От какво се прави ливада?
Да издържим своя дял от нощта
Гладувах толкова години
След сто години - мястото
От всичките създадени души
След тежка мъка - чувстваш официално
Ако не съм вече жива
Тоя свят не е заключение
Животът ми бе пълна пушка в ъгъла
Има едни диагонални светлини
Сигурни - в свойте зали алабастрови
Умирайки - чух да бръмчи муха
Понеже няма как да спра Смъртта
Публикуват се за първи път- На мойте най-добри познати
- Аз нямам време да мразя
- Не съм виждала вулкани
- Когато пак дървото цъфне
- Ако морето се отдели
- Една птичка дойде по улицата
Преводни варианти- Успехът се смята най-сладък
- Пих напитка, която не е била точена
- Ниско небе, подли облаци
- Душата си избира свое общество
- Аз открих процеп в моя ум
- Тогава вятърът изсвири като рог
- Имам една светлина напролет
- Преди да си извадя сама очите
- Животът ми завърши два пъти
- Надеждата е само едно хвъркато създание
- Усетих погребение в мозъка си
- Аз бях гладна толкова години
- След голяма болка настъпва официално чувство
- Има едни полегати светлини
- Докато умирах, чух да бръмчи муха
- Понеже няма как да спра за Смъртта