Диалектика на секуларизацията

За разума и религията.

"Дополитически морални основания на свободната държава" - така гласи темата на уникалния диалог между Юрген Хабермас и Йозеф Ратцингер (бъдещият Бенедикт XVI), състоял се на 19 януари 2004 г. в Мюнхен. Става дума за дискусия не просто между двама изключително популярни и - поне наглед - полярно отдалечени един от друг немски мислители, нямали дотогава контакт помежду си. Иде реч за диалог между двама мислители, дълбоко тревожни за съдбата на европейското и световното културно човечество. Любопитно е да се види как те демонстрират почти сходни визии в областта на "оперативното", стъпвайки обаче върху различни фундаменти, движейки се от нееднакви мотиви и имайки пред очи все пак достатъчно различни идеали. Ние, читателите, сме, наистина, лишени от най-интересното: от протокола на самата дискусия. Пред нас са само изходните реферати на основните опоненти. Дискусията, както изглежда, няма да бъде публикувана никога или поне не в обозримо бъдеще. Това, което ни се предлага, е да гадаем за допирните точки и за противостоянията през огледалото на предложените ни текстове, които несъмнено заслужават внимателно четене."
Георги Каприев

Философът и социологът Юрген Хабермас е роден на 18 юни 1929 г. в Дюселдорф. Следва в Гьотинген, Цюрих и Бон и защитава дисертация през 1954 г. с работа върху "Абсолютното в историята. За неединството в мисленето на Шелинг". През 1961 г. се хабилитира в Марбург при Волфганг Абендрот с текста "Структурна промяна на обществения живот. Изследвания върху една категория на гражданското общество". Непосредствено след това получава извънредна професура по философия в Хайделбергския университет, където преподава до 1964 г. От 1964 до 1971 г. е професор по философия и социология в университета "Йохан Волфганг Гьоте" във Франкфурт на Майн, след което отива в Щарнберг близо до Мюнхен, където заедно с Карл Фридрих фон Вайцзекер ръководи Института "Макс Планк" за изследване на жизнените условия в научно-техническия свят. През 1981 г. Хабермас публикува основното си произведение "Теория на комуникативното действие", в което разгръща понятието за "независимия дискурс". През 1983 г. се връща обратно във Франкфурт на Майн и оглавява до пенсионирането си през 1994 г. Катедрата по философия с основна тематика социална философия и философия на историята. Сред многобройните му отличия се числят: Наградата "Сестри Шол" (1985), наградата "Карл Ясперс" (1995), наградата "Теодор Хойс" (1999), наградата за мир на немските книгопроизводители (2001). За цялото си жизнено дело той получи през 2004 г. наградата "Киото", една от най-престижните почетни награди за култура и наука в света.

Йозеф Ратцингер е роден на 16 април 1927 г. в Марктъл на Ин. Следва философия и теология в Мюнхен и Фрайзинг, където на 29 юни 1951 г. получава свещенически сан. Хабилитира се през 1957 г. с едно изследане върху Бонавентура в Мюнхенския университет по специалността фундаментална теология и работи през следващите години като извънреден професор по догматика и фундаментална теология във Висшето философско-богословско училище във Фрайзинг, както и като редовен професор по фундаментална теология в Бонския университет. От 1962 до 1965 г. е официален съборен съветник (peritus) на кардинал Йозеф Фрингс по време на Втория ватикански събор. През 1963 г. става редовен професор по догматика и догматическа история в Мюнстерския университет, от 1966 г. в Тюбингенския университет, а от 1969 до 1977 г. в Регенсбургския университет, където през 1976 г. изпълнява длъжността вицепрезидент. На 25 март 1977 г. Иозеф Ратцингер е ръкоположен за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг и в същата година е посочен за кардинал. През 1981 г. папа Иоан Павел II го призовава в Рим като префект на Конгрегацията по вярата и президент на Папската библейска комисия, както и на Международната богословска комисия. От 1986 до 1992 г. кардиналът ръководи Папската комисия по изготвянето на "Катехизма на Католическата църква". През 1998 г. Ратцингер е избран за вицедекан, а през 2002 г. за декан на кардиналския колегиум. Той е носител на многобройни отличия, бил е член на втората секция на Ватиканския държавен секретариат, на конгрегацията за Източните църкви, на конгрегацията за богослужението и сакраменталния ред, на конгрегацията за епископите, на конгрегацията за евангелизиране на народите и на конгрегацията за католическо образование. През 2000 г. папа Иоан Павел II го поканва за почетен член на Папската академия на науките. На 19 април 2005 г. кардинал Йозеф Ратцингер е избран за наследник на папа Иоан Павел II. Той си даде името Бенедикт XVI.

Флориан Шулер, роден на 9 декември 1946 г. в Аугсбург, следва между 1966 и 1974 г. философия и теология в папския университет Грегориана в Рим. Тук през 1983 г. той защитава дисертация при Золтан Алсцеги с текст, озаглавен "Благодат и отговорност. Ценност и проблемност на теологията на Фриц Бурис". В Рим през 1973 г. е ръкопоположен за свещеник от кардинал Юлиус Дьопфнер. След това става префект на Collegium Germanicum-Hungaricum, а през 1974 г. се завръща в Германия като духовник. През 1983 г. е назначен за университетски пастор към университета и висшето училище в Аугсбург. От 1999 до 2000 г. е духовен ректор на епископския колегиум Cusanuswerk в Бон. От септември 2000 г. е директор на Католическата академия на Бавария в Мюнхен.