Македония е доминираща тема както в живота, така и в творчеството на Пейо Яворов . Тринадесет години, най-активните от живота си, великият поет отдава в служене на каузата за нейното освобождение. За него Македония е тази част от Родината, онеправдана с най-тежка участ, затова към нея проявява действен патриотизъм. И прави това доброволно, безкористно и със завидно постоянство. Отношението на големия поет към Македония е потвърждение на максимата, че значимият творчески дух винаги е здраво свързан с националната общност. Едновременно с това то повдига и въпроса: освен патриотичната идея, кое мотивира хора като Яворов да ... |
|
|
Съставители: Катя Зографова , Д. Билярска, С. Чешмеджиева. ... "С настоящия том, включващ автобиографични и биографични текстове на писателя Светозар Димитров, познат на публиката с псевдонима си Змей Горянин, Националният литературен музей и издателство "Изток-Запад" започват новата си поредица "Незабрава", посветена на значими имена и произведения на българската литература, попаднали под ударите на тоталитарната цензура. Изцяло са представени: "Червеният хотел" - история за рода на писателя и първите му години; мемоарните страници "Моят приятел Елин Пелин", включени по ... |
|
|
Мими Михайлова живее и твори в Пловдив. Завършила е българска филология и психология. Автор е на монографията "Кризата на прехода" и на две книги със стихове - "Жива вода" и "Целуната от изгрева". За изследването й на повестта "Гераците" от Елин Пелин проф. Бистра Ганчева написа: "Привеждайки текста на Елин Пелин под знака културно-антропологически наративи, изследването действително се натъкна на неподозирани до сега моменти от съдържанието на повестта... Работата на Михайлова не само вниква по нови пътища в тъканта на текста - тя "разиграва" изследователската ... |
|
|
Книгата на Братислав Иванов е посветена на японската класическа литература, като тук се определя литературата от периода Кокуфу бунка (Х - ХІ в.). През този период са създадени литературни шедьоври, които в съвременна Япония продължават да се възприемат като ненадминати образци и фундамент на националната идентичност. Естествено, литературата не е остров в културното пространство на разглеждания период. Това разбиране е отразено в структурата и съдържанието на предлаганата книга. Братислав Иванов (роден на 29 март 1945 г.) е български японист, автор на трудове по лингвистика и културология и преводач от японски език. ... |
|
|
Тази книга съдържа петстишия (вака) на японски поетеси, включени в антологиите "Майношю" (втората половина на VIII в.) и "Кокиншю" (началото на X в.) "Любовни спомени, объркани спомени – Сякаш черни коси разпилени, объркани спомени."Йосано Акико ... |
|
|
"След Вавилон" на Джордж Стайнър недвусмислено сочи: Всяка реч е превод, всяко общуване е превод; за да достигне до друг човек, смисълът трябва да бъде преведен - да бъде пренесен от един език в друг, но и да бъде прехвърлен през времето и пространството, през културите и контекстите. Това е изходната позиция на Джордж Стайнър в "След Вавилон", една от най-значимите книги, посветени на превода. Какво прави възможен (или невъзможен) този пренос и къде са неговите предели? Разширил максимално обхвата на превода, авторът неизбежно достига до въпроса за границите на езика и неговото отношение към света. ... |
|
|
Новата книга на Тони Зарев има интересно двоесловно заглавие: "Отечество... Защо!". Загадката, която привлича внимание, е разкрита в началния епиграф "Отечество". Това е сакралният надпис, който увенчава надгробната плоча на Иван Хаджибакалоглу. Тя е изоставена и забравена в Букурещ и говори скръбно и напомнително. "Защо!" - това е гневният поплак на Кирил Пейчинович, отпечатан през 1816 г. Защо сме такива, нима не искаме да сме свободни и да се радваме на красотата? Оказва се, че гласът и емоциите, както и достолепният пример на нашите предци, живели преди повече от век и половина, могат ... |
|
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
