Живот с конкретен образ

Стихотворения и поеми Голяма е земята, сред която сме захвърлени,
щом има как да се разминем, без да се прегърнем.
Но малка е Земята, мравешкия път щом всички следваме -
от зърното огромно до дома си беден.
Защо тогава не подгъна колене сред пясъците тъмни -
гласът ми в тяхната прегръдка да потъне?
Аз зная - зад вградената в очите ни стена
безкрайна е вселената от Светлина.
Листа, изгряващи сред есенния дъжд
и вие, срязани потайно вени,
и ти, луна в притихналия вир, и поглед взрян на гений,
къде е изворът от пламък, който жадно пиете?
След сухите си устни ли да тръгна, за да го открия?
Не е мираж, щом чувствам нежната му радиация.
А слънцето, звездите, клечката кибрит са беглите му знаци.

Валери Манолов е роден през 1962 г. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски", специалност българска филология. Автор е на книгите "Спиралата на охлюва" и "Какво е дала България на света". Живее и работи в София.