Хоризонт и екстаз - том 1: Битие и време - систематична реконструкция

Тази книга произлиза от всеобщия порив към философстване за живота, вселената и всичко останало и се занимава с един текст, който е нещо като философския Бийтълс - Битие и време от Мартин Хайдегер. При все това тя е първата на български език, дръзваща да реконструира систематично мисловната конструкция, скрита в респектиращия със сложността си философски евъргрийн. Изследването е движено от надеждата, че ще посади своето дърво в градината на българската култура, бидейки полезно за хора без специални познания във философията, но с интерес към темите на Битие и време.

Но колкото и да иска да говори общопонятно, тази книга няма как да си служи със самопонятните думи на делничния разговор, които биха изопачили казваното от нея. Тя предлага гостоприемството си на всеки, признавайки обаче, че то би допаднало само на онзи, който е готов да преброди едно по едно понятията, изграждащи изложената в нея мисловна конструкция, и да понесе тежките синтактични структури, свързващи ги помежду им. В замяна тя обещава на читателя си, че накрая тази конструкция ще се възправи пред погледа му - цялостна и съгласувана.

Книгата е част от поредицата Varius на издателство Критика и Хуманизъм.

Критика и Хуманизъм ООД
София, 1000
пл. Славейков 11, 4 етаж, офис 16
kx@kx-publishing.org

Предговор
Хайдегеровата рецепция на Аристотеловите понятия δύναμις и ἐνέργεια
Представянето като битие на картезианския субект - мислещата субстанция - и на неговия корелат - протяжната субстанция
Тема, подход и основополагащи понятия на изследването, изложено в Битие и време
Светът като затворена взаимовръзка на диференциално съ-о-пределени екстатично-хоризонтни перспективи на имане на работа с вътресветово биващото
Херменевтичната кръговост на бъденето-ето-на като онтологически основана в триединството на екзистенциалите разбиране, разположение и реч-изрече-ност
Се-то като Себе-си-то на най-напред и най-често не автентичното делнично погрижване. Автентичната и неавтентичната екзистенция като метавъзможности за екзистентно-онтична конкретизация на формално-априорната структура на грижата. Пропадането като същностно движение на екзистенцията