Румънската литература и Йордан Йовков . ... "След прочитането и осмислянето на няколко хиляди страници, свързани с румънската литература, както и с творчеството на М. Садовяну и Йордан Йовков, стигнах до убедеността, че по време на своя седемгодишен период в Букурещ българският писател внимателно е проучвал, чел и в по-късен етап адаптирал или ползвал отделни мотиви, образи и теми от литературни произведения, които са му били близки по творчески натюрел и светоусещане. Всъщност, за да съм още по-точен, ще кажа, че без влиянието, което румънската литература оказва върху Йовков, той не ли оформил художествения си ... |
|
|
Втори том от поредицата "Неканоничната българска литература" продължава вече посоченото: че няма да се държи като история, а като сборник, който ще настоява да попълва много липсващи места от познанията ни за българската филология. ... |
|
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански , "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов , "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов , "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
|
Този сборник побира в себе си текстове, участвали в националната конференция в чест на Панайот Тодоров Христов. Или както го знаем Сирак Скитник. Представянето на неговите приноси в развитието на българската култура е излишно, въпреки че той - поне в литературноисторическите сюжети - често отсъства. Не е така в "цеховата" среда на художници, радиожурналисти, културолози. Но литературознанието със стъпки бързи наваксва своето закъснение. ... |
|
|
Книгата не се държи като история, а като сборник, който попълва липсващите места от конспекта по история на класическата българска литература. ... |
|
|
Целта на настоящото изследване е да очертае границите и контекстите, в които се създава българската детска литература между двете световни войни, и мястото и ролята на най-детския писател от този период Ран Босилек. Детската литература като културен феномен е част от общия литературен процес. Тя е поставена в един литературноисторически контекст с литературата за възрастни. Детската литература е място, където си дават среща високата и популярната литература. Тя съхранява и паметта за фолклорната традиция, тъй като е средство и поле за изява на консенсуса между фолклор и литература. ... |
|
|
В своя труд "Семиотика и култура" доц. д-р Емил Павлов застъпва една от най-интересните науки - семиотиката, която е парадигма на новия век. Това, което прави силно впечатление в книгата е подчертано авторският нестандартен и атрактивен подход към разглежданите проблеми, процеси и явления. "Смятам, че "Семиотика и култура" ще бъде ценно учебно помагало както за студентите, културолози, така и за теоретично - ориентираните в останалите хуманитарни специалности." проф. д-р Надежда Драгова ... |
|
|
Представеният сборник няма аналог в българската литература. В него са събрани двадесет и пет откъса от различни книги, почти всички напълно непознати за българския читател. С много малки изключения, останалите текстове след първата им публикация никога не са били преиздавани. Част от тях отдавна са се превърнали в библиографска рядкост и могат да се намерят само в Народната библиотека. Текстовете в "Пътуващият българин" не се обединяват от някакъв жанров маркер. Дори би могло да се каже, че те покриват почти цялата гама на разказвателната проза в българската литература - като се почне от художествения разказ, ... |
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
