Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
|
|
Изследването се разполага в областта на френския средновековен театър. Фокусът попада върху игровите и измамни аспекти на специфичния на фиксирания исторически период жанр на фарса и неговото многообразие. ... |
|
|
Виолета Дечева е доктор по театрознание и доктор на науките от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател и преподавател, историк и критик. Специализация в Freie Universtat-Berlin (1998). Гост-лектор в Германия, Полша, Чехия и др. Международни изследователски проекти като многократен БААБ-стипендиант в Freie Universitat-Berlin, Advanced Akdemia-CAS, Sofia. RSS-Central European University, Landis&Gyr' Stiftung-Sckweiz, и др. Член на International Federation for Tkeatre Researck, на International Association of Tkeatre Critics, на Сьюз на журналистите в България и др. Годишни награди за критически текст на САБ. ... |
|
|
Театри, трупи, постановки. ... Изданието обхваща процеси в дейността на 11 държавни и 50 частни трупи за опера, балет, оперета и мюзикъл в София, Стара Загора, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Плевен, Благоевград, Велико Търново, Лом, Казанлък, Кърджали, Ямбол, Видин, Ловеч, Пазарджик, Сливен, Добрич, Кюстендил — от тяхната предистория до края на 2001 г. Целта на авторите е да съхранят паметта за изминатия път от отделните музикални театри и да потърсят паралел в тяхното развитие, като покажат с изобилие от факти (репертоар, певци, постановки) и аргументи (естетика, път на развитие) принадлежността на българския музикален ... |
|
|
Рецензии, отзиви, коментари. ... Последният IV том от започналата през 1995 година проектна поредица на изследователска група "Музикален театър" към Института за изследване на изкуствата - БАН е концептуализиран като първи опит за обзорно изследване на публикациите за опера, балет, оперета и мюзикъл в специализирания и периодичния печат в България за 120 годишен период. Акцентът е върху конкретните оценки на внушителен брой автори (не само оперативни критици и музиколози), успели убедително да посочат както творческите постижения в реализираните на българска сцена оперни, балетни, оперетни и мюзикълни постановки, ... |
|
|
Опит за изясняване параметрите на играта от позицията на театралното изкуство ... В театралния жаргон понятието "игра" никога не е имало точно измерение. Обикновено се употребява като определение на дейността на актьора по време на представлението - Б. Дановски например няма в речника си друга дума, с която да обозначи актьорския труд. Твърде често го срещаме в чисто ругателен смисъл - като синоним на неограничено присъствие на актьора на сцената. А понякога ще го открием като хвалебствие, отбелязващо развихряне на творческите възможности, вдъхновена интерпретация. "Почти на всички езици понятието театър се ... |
|
|
Изданието представя в цялостен вид играното на българска музикална сцена от първите и професионални прояви до края на сезона 1996/1997 г. Съдържа имена на автори на музикално-сценично творчество, композитори и либретисти, както и заглавия на опери, балети, оперети и мюзикъли. Редът на автори и творби е азбучен, а на постановките - хронологичен. След всяко заглавие са указани в скоби оригиналното наименование на творбата, годината и градът на първото и представяне. Следват жанрът на творбата (в скоби е посочено конкретното авторско определение), броят на действията, името на либретиста и на пиесата, по която е написано ... |
|
|
Някъде между живота в България и първо Източна, после обединена Германия, между Балканите и Централна Европа, между утопията и посткапитализма, Димитър Гочев създаваше своя театър. В ничията земя на сцената бе намерил своята земя и там живееше, там ваеше своя свят. Тръгна си направо оттам. В началото на новия сезон през 2013 г. Неочаквано. Dimiter Gotscheff бе на фокус и от България от началото на 90-те години. Когато си говорихме за пристрастието и интензивността, с които е удържан този фокус, констатирахме не без изненада, че ние – всеки от своята камбанария – може би най-системно и аналитично сме следили театралния му ... |
Рейтинг: 8.50 / 6 гласа 
