"Целта на този наш труд е да покажем защо е трудно на интелигенцията да стигне до Църквата. Ние работихме, чувствайки цялата отговорност не само пред собствената си съвест, но и пред интелигенцията. Ние в никакъв случай не я викаме на съд, а се обръщаме към нея. Ние не я сравняваме с другите съсловия - може би те са постъпвали къде по-зле от нея, но на интелигенцията се пада „височайшия“ дълг: да пази истината и нравствеността - тези взаимосвързани понятия.
Интелигенцията се отдалечи от Църквата, в повечето случаи без дори да се запознае непосредствено с вярата на своите отци. Скептичното отношение към Църквата започва да се възприема като елемент на културата - в това се състои трагедията на интелигенцията, която се превърна в трагедия за целия народ.
Възможно е някои наши мисли да се сторят жестоки и несправедливи, но ние молим читателите да чуят в тях не гласа на осъждането, подплатен с тона на самодоволството, а гласа на любовта. Ние самите сме израстнали в семейство, което принадлежи към интелигенцията, и затова сме запознати както с трудностите, така и с противоречията на тази среда, средата в която сме възпитани. Това което пишем не се отнася до всички интелигенти. Личността в своите дълбини и възможности се намира над всички външни обстоятелства и ситуации. Ние познаваме не малко интелигенти, които стават примерни християни и намират в Църквата това, което са търсили цял живот. Ние познаваме хора с висока нравственост, които презират чувствените наслади и се борят със страстите си. Ние познаваме интелигенти, които се отличават със смирен дух, и без да се залъгват, виждат ограничеността на човешките знания. Затова, ако нашия труд бъде възприет като обобщение, касаещо цялата интелигенция, това ще бъде дълбоко несправедливо."
Из книгата
Начало 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
