"Въпросите за същността и функционалната роля на мярата в правната система от позицията на общата теория на правото и на философията на правото не са били предмет на самостоятелен анализ в нашата правна доктрина. Няма пълно изследване по въпросите, засягащи понятието "мяра на правото" на общотеоретично ниво. Това е резултат от установеното опростено позитивистко или силово обяснение на правото. Настоящото изследване е стъпка към неговото преодоляване и попълване на тази празнина.
Динамично променящите се условия в обществото, редуващите се кризи от здравен, икономически и социален характер извеждат на преден план ценностните фундаменти на правото. Актуалността на изследването за мярата като основополагащо понятие на философията на правото и на общата теория на правото се предопределя от възраждането на интереса към аналитичното и епистемологичното обяснение на правото. Във връзка с това феноменологичният подход е водещ. Търсят се смисловите съставки на правото като принцип, интерес и мяра. Мярата на правото е изведена като продължение и конкретизация на правния смисъл.
Монографията е продължение на линията на автора (част от съвременния правнотеоретичен дебат) да изведе смислови интердисциплинарни понятия, чрез които се полагат правният смисъл и правното съдържание във всяка правна форма. Поддържа се че първичната природа на правото не е в това да заповядва, а да изведе и включи в действие онзи смисъл на нещата, заложен в социалната им природа, който мотивира нагласата към правомерно поведение. Мярата на правото определя и отрицателните последици, и отговорността за неправомерно поведение в достъпа и разпределението на ползата от благата за субектите. Постигнатият баланс, съзнанието за двустранност и оправданост на позициите между "какво", "колко" да е получено, дадено, възмездявано в съдържанието на правната възможност за субектите допълва правото в образа на мяра."
Из книгата