"Гледахме се през черното бюро, седалището на властта на Бени. Проточи се дълга, странна пауза и в тази пауза се видях да връщам Бени или може би той да ме връща обратно в Сан Франциско, където бяхме двама от четиримата във "Флейминг дилдос", а Бени беше един от най-слабите басисти, които бихте могли да чуете. Беше момче с кафява кожа и косми по ръцете и мой най-добър приятел. Усетих пристъп на гняв, толкова силен, че ми се зави свят. Затворих очи и си представих как се пресягам към Бени през бюрото и му откъсвам главата, изтръгвам я от яката на тази красива бяла риза като плевел с буци пръст в дългите заплетени корени. Видях се да я отнасям в елегантното му фоайе, хванал я за рошавата коса, и да я полагам на бюрото на Саша. Станах от стола си, но в същия момент и Бени се надигна - "скочи", би било правилно да кажа, защото когато го погледнах, той вече бе прав.
– Нещо против да погледам през прозореца ти?, попитах.
– Не, изобщо. - Не звучеше изплашено, но надушвах, че се бои. На оцет, така мирише страхът. Отидох до стъклото. Престорих се, че гледам, но очите ми бяха затворени. След известно време усетих, че Бени се е приближил.
– Още ли се занимаваш с музика, Скоти?, внимателно попита той.
– Опитвам се - казах. – Предимно за себе си, колкото да се поддържам във форма.
Можех да си отворя очите, но не и да го погледна.
– Беше невероятен с онази китара - каза. После попита: – Женен ли си?
– Разведен. С Алис.
– Знам - каза той. – Имах предвид дали си се женил пак.
– Продължи четири години.
– Съжалявам, приятел.
– Всичко за най-добрите. - Казах и се обърнах да го погледна. Стоеше с гръб към прозореца и се зачудих дали понякога си прави труда да погледне навън, дали да разполага с толкова много красота под ръка, означаваше нещо за него. "Ами ти?", попитах го.
– Женен. Тримесечен син. - Тогава се усмихна - бегла, смутена усмивка при мисълта за момченцето му, сякаш знаеше, че не го заслужава особено. Надникнах под усмивката на Бени и страхът беше там: че съм го издирил, за да му свия даровете, които животът бе изсипал върху него, да ги залича за няколко съдбовни секунди. Прииска ми се да изкрещя през смях: Хей, пич, не схващаш ли? Няма нищо, което ти да притежаваш, а аз не! Всичко е само Х и О, а тях можеш да ги получиш по милион различни начини. Но две мисли ме разсеяха, докато стоях там и надушвах страха на Бени: 1) Не притежавах това, което притежаваше Бени. 2) Той беше прав."
Из книгата
Рейтинг: 8.67 / 12 гласа
