В предлаганата книга са събрани близо 40 статии и студии, посветени на средновековната епиграфика и на проучването на все още непознати или слабо известни писмени книжовни източници. При почти пълното изчерпване на информационните дадености в старинните хроники и летописи това са едни от последните възможности за достигане до неизвестни данни относно нашата история. Всеки новооткрит надпис или приписка по полетата на древна книга на практика е нов извор, който понякога може да промени отдавна създадени и утвърдени представи.
Разбира се, затова се налагат специални умения, тъй като надписите и писаните маргинални съобщения най-често са в тежко състояние. Необходима е прецизна първоначална обработка чрез сваляне на естампажи, точни прерисовки, фотозаснемания в различен светлинен режим. После следва дълъг период на работа в библиотеките, на обмисляне, на възстановяване на липсващи или трудночетими букви. Но резултатът си заслужава, защото е невероятно емоционалното усещане от успешното разшифроване на един древен текст.
Изследователският процес обаче не приключва с развързването на старинното писмо. Оттук нататък започва историческата интерпретация, която е свързана с детайлно познаване на известните изворови данни. Често някои надписи са били напълно разчетени от предишни проучватели, но не са получили дължимата научна обработка. Затова значителна част от подбраните тук статии са посветени на преосмисляне на вече публикувани текстове. И в двата случая целта е една - превръщането на надписа или изпълненото върху хартия съобщение в пълноценен исторически извор.
Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологическия институт с музей към БАН, професор в Международния славянски университет - Москва. Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Притежава сертификат за "Обществено признат експерт". Почетен гражданин на Кърджали.
Интересите му са в областта на епиграфиката и изследването на ръкописната книга, на древното изкуство и архитектура, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя в сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникални златни епископски одежди и бе проучен средновековният манастир "Св. Йоан Продром" в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и на светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи. Провел е експедиции в Русия, Румъния, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия и Черна гора, Република Македония. Изнесъл е доклади на повече от 60 конгреси, симпозиуми и конференции в България, Молдова, Гърция, Сърбия и Черна гора, Македония, Грузия, Русия, Полша, Малта, Португалия. Автор е на близо 250 научни труда, от които 24 монографии и отделни книги. Има около 70 статии в научни чуждестранни издания и на чужди езици, публикувани в България.
Изследванията му са издадени на английски, немски, френски, италиански, руски, гръцки, сръбски и румънски език. Има публикувани статии и книги в България, Германия, САЩ, Австрия, Холандия, Италия, Малта, Полша, Чехия, Гърция, Македония, Сърбия, Черна гора, Молдова, Грузия.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
