Трето издание. ... "Предложеният сборник с описания на баяния и магии е резултат от многогодишно теренно проучване по българските земи и подбор на материали от сравнително редките архивни източници. Преди да дам някои по-обстойни обяснения за тези магични практики, бих искала да изложа мотивацията си да ги предложа в този именно вид на читателското внимание. От една страна, тази мотивация постепенно се оформи в поредица от разговори с различни хора (не специалисти в областта на хуманитарните науки) на тази тема и изразяваните от тях най-често крайни, еднозначни, но затова пък категорични оценки за баянията и магиите ... |
|
В този том си дават среща различни теми от традиционната обредност и вярвания, някои проблеми, свързани с тях, и подходи за научния им анализ. Обширният географски обхват на изследванията дава основания за съпоставка на явленията на по-широка основа, а включването на различни културни пластове (като се започне от най-древните и се стигне до времето на модерното общество) позволява да се проследят процесите и в дълбочина. В своята съвкупност публикуваните тук студии разкриват динамиката на явленията, отнасящи се до българската традиционна култура, единството на тази култура, нейното богато многообразие и пъстрата й ... |
|
Д - К. ... Авторите са събрали 27 855 местни имена от Кюстендилско - най-големия засега брой топоними от даден регион в България. Около 4000 от тях са включени в настоящия том. Множеството старинни имена показват, че Кюстендилският край е бил населен още в дълбока древност и дават възможност да се направят изводи за историята, материалната и духовната култура на неговите обитатели. В имената на местностите са отразени особеностите ла местните говори, затова като приложение е дадена карта на подговорите в Кюстендилския край. ... |
|
Монографията е историко-етноложко изследване на календарните празници, обичаи и обреди на онова население, което първоначално се отличава от останалите българи по своите еретически павликянски възгледи, а впоследствие и с новото си католическо вероизповедание. Хронологичните рамки на проучването обхващат времето от края на XIX до средата на XX век. До голяма степен те са условни, тъй като, за да се подчертае развитието на календара, са използвани и всички известни писмени свидетелства от по-ранни периоди. Основните материали по темата са събрани на самия терен и са резултат от многогодишните търсения на автора в ... |
|
А - Г. ... Това е най-обемистото изследване от този род - събрани и обяснени са почти 28 000 местни имена от Кюстендилския край, от които около 4000 са включени в настоящия първи том. Направена е фонетична характеристика на имената, обсъдени са техният строеж и граматични особености. Поместена е и карта на говорите в Кюстендилско. Събраните местни имена съдържат сведения не само за езика, но и за историята, археологията, движението на населението, неговата материална и духовна култура. Много от тях са свързани с различни предания и легенди. ... |
|
Книгата представя опит за цялостна картина на топонимичната система на бившата (до 1959 г.) Ботевградска околия (Боженица, Бойковец, Ботевград, Брусен, Брусенски ханове, Видраре, Врачеш, Гурково, Джурово, Етрополе, Калугерово, Краево, Лага, Липница, Литаково, Лопян, Манаселска река, Новачене, Осиковица, Осиковска Лакавица, Правец, Правешка Лакавица, Равнище, Радотина, Разлив, Рашково, Рибарица, Своде, Скравена, Трудовец, Ямна). Поставени са няколко цели: въз основа на ономастичния материал да се изяснят, доколкото е възможно, древните етнически и поселищни отношения в района; да се осветлят произходът и значението на ... |
|
Иванка Йорданова Гергова е ст.н.с. I ст., д.изк. в Института за изкуствознание при БАН. Завършила е специалност "Изкуствознание" в НХА "Николай Павлович" в София. Докторската ѝ дисертация е на тема "Иконостасът в българските земи през XVI-XVIII в." (1985). Темата на дисертацията ѝ за научна степен Доктор на науките е "Култовете на българските светци през Възраждането" (2005). Занимава се с проучване на българското и балканското изкуство, свързано с християнската църква от периода на османската власт (XV-XIX в.) - дърворезба, живопис, архитектура, графика, въпроси на ... |
|
Монографията е етноложко изследване на специфичното експониране на репродуктивните и вегетативните цикли в традиционната култура. Негов обект са сезонната ритмичност на поредните раждания в част от живата природа (при домашните животни и културните растения) и съотнасянето им с ритъма на човешкото възпроизводство. Чрез ритъма на живота се търси спецификата на българската култура в потока на балканската традиция, в която са отпечатани изконните поминъци на народите от региона – земеделието и овцевъдството. В книгата е използван материал от традиционната култура на българите, на други балкански народи и на балканските ... |