Джуджетата - книга 1: Претендент за престола

Книга от поредицата "Джуджетата". От незапомнени времена джуджетата от Петото кралство са отбранявали Гирдългард, отблъсквайки инвазиите на безчетни пълчища разнообразни врагове. Никой човек или звяр не е успял да превземе портата, защитавана от народа на Гизелберт. Досега...
Изоставен като дете, ковачът Тунгдил живее прост и доволен живот в Йонандар - единственото джудже в човешко кралство. Макар да не му липсват приятели, Тунгдил болезнено осъзнава различието си - през живота си не е съзирал друго джудже.
Но всичко това е на път да се промени.
Изпратен да занесе съобщение и да опознае родствениците си, младият намереник се озовава сред битка, за която далеч не е подготвен. Не само неговата собствена орис, а и съдбите на всеки мъж, жена и дете в Гирдългард зависят от това в каква степен младият ковач ще съумее да достигне същината си. Много въпроси стоят неразрешени, ала Тунгдил е уверен в едно: където и да е бил отгледан, той е истинско джудже.
А храбростта на джуджетата е неоспорима.

"Самотният стражник откачи кожен мях от колана си и вля студена вода в пресъхналото си гърло. Няколко капки избягаха по краищата на устата му, плъзвайки
по черната му брада. Елегантни плитки, дело на неизброими часове труд, висяха от брадичката му и си почиваха на гърдите като деликатни нишки. Гландалин закачи обратно меха, взе оръжията си от колана и ги положи на парапета. Остриетата на стоманените брадви издрънчаха мелодично върху скулптирания камък, изработени по подобие на тази крепост от плътта на планината.

Лъч светлина засия с червено върху полираните инкрустации, осветявайки руните и символите, обещаващи на носителя си защита, точна ръка и дълъг живот. Гландалин се обърна на север, а кафявите му очи обхождаха планинския проход, тридесет крачки широк, отвеждащ от наблюдателната кула във Външните земи. Никой не знаеше какво се крие там. В отдавна отминали времена, човешките владетели бяха разпращали приключенци, но експедициите рядко носеха успех, а малцината завърнали се до портала довеждаха орки подире си. Внимателно огледа прохода. Зверовете не извличаха никакви поуки от пораженията си. Жестоките им, холерични умове ги подтикваха да се хвърлят стремглаво към джуджешките укрепления. Търсеха начин да унищожат всичко и всеки на пътя си, защото създателят им, черният лорд Тион, ги бе сътворил по такъв начин. Набезите им се извършваха с безогледна ярост. Беснеейки и крещейки, зверовете напираха да се катерят по стените. От първите проблясъци на зората до заника на слънцето броня биваше откъсвана от плът, и плът от кост. Вълни от черна, тъмнозелена и жълто-кафява кръв обливаха непревземаемите порти, а тарани и запратени снаряди се пръсваха на парчета срещу камъка.

Децата на Враккас търпяха загуби и осакатяващи рани, но никога не им минаваше през ума да негодуват против ориста си. Те бяха джуджета, най-непоколебимите защитници на Гирдългард. А ето че сме почти надвити. Мислите на Гландалин отново се насочиха към странните създания, нахлули в подземията и избили множество от родствениците му. Никой не бе ги съзрял да се приближават. На външен вид напомняха елфи: високи, стройни и грациозни, но като бойци бяха жестоки и безскрупулни."
Из книгата