Пледоария за щастието. Щастието като цел на живота

Веднъж млад мъж ме попита: "Можете ли да ми посочите една причина, поради която да продължа да живея?" Тази книга е един скромен отговор, защото щастието означава на първо място вкус към живота. Когато вече нямаме причина да живеем, се отваря бездната на вътрешното неудовлетворение. Следователно, колкото и да са важни външните условия, това неудовлетворение, както и удовлетворението, са изключително вътрешни състояния. Разбирането на това е необходимо встъпление към един живот, който си струва да бъде изживян. При какви условия нашият ум подкопава радостта от живота, при какви условия я подхранва?
Да промениш погледа си към света не предполага нито наивен оптимизъм, нито изкуствена еуфория, предназначена да компенсира нещастията. Доколкото незадоволеността и разочарованието, произхождащи от объркването, което царува в съзнанието ни, са наша ежедневна участ, то да си повтаряме непрекъснато "Аз съм щастлив!" би било също толкова безполезно упражнение, колкото да боядисваме разрушена стена. Търсенето на щастието не се състои в това да виждаш живота в розово или да ослепееш за страданията и несъвършенствата на света.
Щастието не е и усещане за екзалтация, която трябва да задържим на всяка цена, а премахване на токсините на ума като омразата и обсебването, които буквално тровят съзнанието. Затова трябва да придобием по-добро познание за начина, по който то функционира, и едно по-точно възприемане на реалността.

Изследовател по молекулярна биология, асистент на Нобеловия лауреат Франсоа Жакоб, Матийо Рикар изоставя впечатляваща научна кариера, заминава за Тибет и става будист. Днес той е един от най-видните световни специалисти по будизма, съпровожда Далай Лама като негов личен преводач, превел е множество свещени будистки текстове. Повече от 30 години живее в Хималаите сред най-великите духовни учители на будизма.