Медальонът

Шесто издание. Какво се случва на Балканите от далечната 1843 до 1876 и трийсетина години след това? И къде стоят борбите за свободна България върху шахматната дъска на Европа?

Търговските кервани на българите се въоръжават. Разбойници дебнат по пътищата. Черкези грабят и отвличат християнски деца... По същото време интриги оплитат императорските дворове на Русия и Австро-Унгария. Бисмарк, канцлерът на една от многото германски държави и държавици, Прусия, предизвиква големи и малки войни, преследвайки собствени цели. Полските шляхтичи с безумно упорство вдигат въстание след въстание срещу три империи, за да извоюват свобода. А в Османската империя един млад търговец, напълно несъзнаващ тези вихри, бушуващи над главата му, се стреми към богатство и слава. Но всичко в живота му се преобръща главоломно. И ето че под съвсем чуждото име Бенковски, неразпознат в родината си, той обръща гръб на богатствата и поема по пътеките на въоръжената борба за освобождението на България.

Кой е този човек и какво общо има с големия златен медальон от съвременната сюжетна линия в романа? Защо в днешна България е убит един американец? Дали подземни босове и корумпирани политици не пречат на разследването? Каква е връзката между всички тези минали и днешни събития? Загадките постепенно се разплитат до последните страници. Романът ни потапя в миналото с неизмислени персонажи от историческия пласт. А в съвременната сюжетна линия приликата с действителни лица и събития не е случайна.

"... – А ти как ще успееш да продадеш монетата, като нищо не знаеш за нея?
Майкъл се усмихна загадъчно:
– Така ли мислиш? Бедна ти е фантазията колко много знам! Първо, това не е монета, а медальон. За монета това златно нещо е твърде голямо. Дори за медальон е голямо и затова едва ли го е носил човек. Най-вероятно е бил украса на кон.
– Егати коня!
– Ръчно направен. Арабски букви. Перфектна изработка по специална поръчка. Само много богат клиент е можел да си го позволи. Нататък ще трябва да съчиня някаква красива легенда. Да речем, султанът на Турция е искал да награди някой свой паша, за добрата му служба. Доста е правдоподобно, като имаш предвид, че на медальона пише Машаллах, което е израз на възхвала.
– Ама ти и арабски ли можеш да четеш?
– Нито думичка! Но точно тези знаци в подобна комбинация съм виждал няколко пъти и просто ги разпознавам.
Джордж задълго остана замислен, загледан несъзнателно в големия медальон. Когато се усети, че гледа именно него, пророни:
– Майк, ти си забележителен професионалист. Никаква тайна не остана скрита за теб около този медальон. Нито древна, нито днешна.
– Е, не е съвсем така - засмя се приятелят му. – Не мога да си отговоря на някои доста важни въпроси..."

"...Когато над стихналото градче екнаха първите изстрели и ликуващите възгласи на въстаниците, точно в това време на хълма над Панагюрище възлезе малкият конен отряд на Ахмед ага. Той беше изпратен тук също като Неджеп ага в Копривщица, за да арестува предводителите на бунта. Ахмед ага дръпна юздите на коня си и спря на място. Изстрели! Ослуша се, пък направи кръгом и полетя към Пазарджик по-бързо от вятър. Не стигна навреме в Панагюрище! Всъщност не е така. Навреме стигна. Той тръгна веднага, щом му бе заповядано. И по пътя никъде не се беше помайвал. Просто не знаеше, че в този момент се състезава с младия вестоносец, който препусна много след него от въстаналата Копривщица, но се носеше като буря, като демон, като че и той, и жребецът му имат крила!

Но така е - по един начин препускаш от някакво си селище към друго, а съвсем иначе към своята свобода. Ако бе закъснял с половин час, това можеше да има необратими последици за съдбата на въстанието. Но този възторжен младеж измина само за два часа разстоянието, за което обикновено са нужни пет.
Това са великите дреболийки в историята..."
Из книгата