"На дядо Вазов песните се пеят,
щом неговите думи се четат...
В тях родното огнище топло тлее,
били са
и са българския път...
И те са към Европа стон и знаме.
И те са мост към утрешните дни.
Това са още песните на мама
от нейните горещи младини...
И в мен звучаха руските поеми
по пътя към Берлин и по света.
И тези песни и сега са част от мене,
и моя епикриза на кръвта...
Осъмвали сме с тях.
До късно пяхме
на руски текстове без ноти,
но с любов.
Девети май сега е само дата.
Да ги запея пак съм винаги готов.
Велики песни.
И незабравими
са техните куплети до един.
Не просто песни,
те остават вечни химни
по пътя покрай Драва, към Берлин.
Това са песни - кръв и част от знаме
над припева им нежен и суров.
И днес остават вярно братско рамо.
И днес остават ноти по любов.
Такива песни и след толкова години
ни дават тон и пеем ги до днес.
Чия сега е тяхната родина?
Къде е точно техният адрес?
В развятото над Райхстаг бойно знаме
са памет за мира необходим!
На фронта ги е пял преди баща ми.
На внуците си да ги посветим!"
Лозан Такев
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
