„В началото на 90-те години на XX в. промените в стила и съдържанието на обучението по история в България се превръщат в държавна стратегия, чиято цел е „реинтеграция" на страната в европейското образователно пространство, от което, по стечение на историческите обстоятелства, тя е дистанцирана от 1944 г. до края на 80-те години на XX в. В обстановка на всеобхватна и трудна трансформация на обществото бе очертана перспектива за коренно обновяване на образование то в страната: структура, съдържание, социална мисия, цели и пр.“
Мария Радева е доцент по Методика на обучението по история в Софийския университет „
Св. Климент Охридски". Чете лекции по методика и българска културна история през ХІХ-ХХ в. Доктор по история.Автор е на монографията „
Културната политика на българската държава 1885-1908" (Първо издание, Издателство „
Наука и изкуство", 1982; Второ издание, УИ „СВ. Климент Охридски", 2002). Съавтор в книгата „История на Софийския университет „Климент Охридски" (С., 1988) и в историческия очерк „Университетът" (Унив. изд. „СВ. Климент Охридски", 1999).
Съставител на 10 сборника с научно-популярни статии върху българската история, предназначени за учители по история, ученици в горните класове на гимназиите и за по-широка читателска аудитория. Автор и съавтор на 18 учебника и над 30 учебни помагала (книги за учителя, учебни тетрадки за ученика) по: родинознание, човекът и обществото (трети, четвърти клас), история и цивилизация (пети, шести, единадесети клас).
Съавтор на учебно помагало „Черно море. История на взаимодействията" (2004). Проект на Съвета на Европа, с участието на България, Грузия, Молдова, Румъния, Руска федерация, Турция, Украйна. Публикувала е над 100 студии, статии, рецензии и отзиви върху културна история и културни взаимодействия на България през XIX—ХX в., история на историческото образование и методика на обучението.
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
