Сняг

Годината е 1992. Ка, поет и политически емигрант, се завръща в Турция. Възложено му е да направи журналистическо разследване на някои обезпокоителни събития в малкия, загадъчен град Карс в непосредствена близост до границата с Армения. Ка пристига в Карс, съпроводен от обилен снеговалеж, и скоро пътищата се затварят. Пограничният град изпада в пълна изолация. Такъв го вижда поетът – град, изтерзан от политически вражди в навечерието на избори, град, над който е надвиснала сянката на поредица от самоубийства на млади жени. Ка съзнава, че за да разбере всичко, което се е случило в родината му през годините на неговото отсъствие, е длъжен да види събитията от гледна точка на всички участници – на враждуващите страни и на изпадналите в апатия и объркване наблюдатели. Последното нещо, което е очаквал, е че ще се озове насред инсцениран преврат, че ще бъде заплетен в политически и религиозни конспирации, че дните, прекарани в затрупания от сняг град, ще го накарат да погледне на себе си и на света по нов начин.

Меланхоличен и омайващ разказвач, с когото се потапяш в "дълбоките води". Един "странен ум", един необятен свят. В позицията си първо човек, а след това гражданин. Писател, в чиито книги красиво се преплитат най-дълбоките черти на турската народопсихология и култура. Черти, предадени с много обич и малко тъга, и то по начин, който може да служи за образец в западната литература.

Това е Орхан Памук - един от най-известните и обичани в цял свят турски писатели. Той влиза в историята като първият турски писател, на когото е присъдена Нобелова награда. Носител е и на други международни награди, списъкът с които изглежда безконечен. Сред тях са наградата на в. "Индипендънт' за най-добър чуждестранен роман ("Бялата крепост"), френската награда "Най-добър чуждестранен роман" и международната награда ІМРАС (за "Името ми е Червен"), италианската награда "Кавур", френската награда "Медичи" за най-добър чуждестранен роман за 2005 г.(за "Сняг") и др.

През 2005 г. сп. "Тайм" го включва в списъка със 100-те най-влиятелни личности в света, а според онлайн анкета през 2008 г. е на четвъртото място в списъка на "Топ 100 интелектуалци-общественици". Неговите произведения са продадени в над тринадесет милиона копия и са преведени на повече от шестдесет езика - включително грузински, малайски, чешки, датски, японски, каталонски, английски, немски и френски.

Романите му поразяват читателя със своята сложност и богатство. В тях личи изключително богатата култура на автора. С книгите му се съчетават традициите в европейската литература и османската изящна словесност. В тях личи интерес към изтока, афинитетът към османската култура. Едновременно с това, със съдбите на героите му се повдигат въпроси за сблъсъка и взаимодействията между "източно" и "западно". В родината му, всеки роман на Орхан Памук става бестселър - въпреки недоволството от страна на ислямските фундаменталисти. Обичат го и в цял свят - изказът му е енигматичен и рафиниран, а темите, които засяга, не признават табута.

Освен възторга сред читатели и критици, който предизвиква с романите си, Орхан Памук е главен участник в събития, които се превръщат в ценен "ypok" за пътя към демократичност. През 2005 г. е обвинен в "обида срещу турската власт" и заплашен с лишаване от свобода. Това се случва заради изявленията му във връзка с арменския геноцид от 1915 - 1917 г. Дори след повдигането на обвинението, той не се отказва от думите си и повтаря мнението си в реч, дадена по време на церемония по награждаването в Германия: "Повтарям, казах силно и ясно, че един милион арменци и 30 000 кюрди са били убити в Турция". Събитието предизвиква международен скандал. Европейският парламент обявява, че ще изпрати делегация от петима евродепутати, за да наблюдават процеса. Еврокомисарят по разширяването Оли Рен по-късно заявява, че делото "Памук" ще бъде "лакмус" на ангажимента на Турция за критериите за членство на ЕС. В международната реакция се включват и осем световноизвестни автори - Жозе Сарамаго, Габриел Гарсия Маркес, Гюнтер Грас, Умберто Еко, Карлос Фуентес, Хуан Гойтисоло, Джон Ъпдайк и Марио Варгас Лоса. Те издават съвместна декларация, подкрепяща Памук, а обвиненията срещу него окачествяват като карушаване на правата на човека. Обвиненията срещу Орхан Памук отпадат, а това е голяма победа не само за него.

Виден общественик и нашумял автор, какъв е Орхан Памук в живота? Легенда още приживе, той живее живот, изпълнен с тайнственост. Всъщност малко хора знаят, че до 30-годишна възраст Орхан Памук живее с майка си в малка стаичка, пълна с книги. Отказал се от детските си мечти да бъде художник или архитект и се е посветил на писането. А докато търси идентичността си като автор, непрекъснато се изправя пред усещането за заточение - и тревогата, че ще се провали. Е, това не само не се случва, но дори написва най-хубавите си романи след получаването на Нобеловата награда. С изключение на три години, прекарани в Ню Йорк, световноизвестният писател Орхан Памук все още живее в същата сграда в Истанбул, в която е отраснал и се разхожда по същите улици. Открил призванието си на разказвач, той си остава такъв - в продължение на 40 от живота си. И ако пред всеки от нас стои въпросът как прави това, отговорът на Орхан Памук можем да открием в част от речта му при получаването на Нобеловата награда:

"Писателят е някой, който прекарва години в търпеливи опити да открие второто същество в себе си и света, който го прави това, което е. Когато говоря за писане, първото нещо, което ми идва на ум не е роман, стихотворение или литературна традиция, а човек, който се затваря в една стая, сяда на масата и, сам, поглежда вътре в себе си. Сред сенките изгражда един нов свят с думи. Този човек може да използва пишеща машина, да се радва на улеснената работа с компютър или да пише с химикал върху лист хартия, както правя аз през последните 30 години. Докато пише, може да пие чай или кафе, да пуши. От време на време може да става от масата и да поглежда през прозореца към децата, играещи на улицата, и ако е късметлия към дървета и изглед, или може да гледа навън към някаква черна стена. Може да пише стихотворения, пиеси или романи, като мен.

Всички тези разлики идват след като е изпълнена жизненоважната задача да се седне на масата и търпеливо да се вглъби в себе си. Писането е да превърнеш това вглъбяване в думи, да изследваш света, в който този човек преминава, когато се оттегли в себе си, и да го направиш с търпение, инат и радост. Докато седя на масата си, с дни, месеци, години, бавно добавяйки думи към празната страница имам чувството, че създавам един нов свят, сякаш давам живот на този друг човек вътре в мен. По същия начин някой друг строи мостове, куполи, камък по камък. Камъните, които използваме ние писателите са думите. Докато ги държим в ръцете си, усещайки как всяка една от тях е свързана с другите, гледайки ги, понякога от разстояние, понякога почти милвайки ги с пръсти и с върха на писалките си, претегляйки ги, премествайки ги, година след година, търпеливо и с надежда създаваме нови светове."