Книжка от поредицата "Чародейства" ... Наближава рожденият ден на Анди, но неговите играчки не очакват този момент с радост! Те се тревожат, че новите играчки, които гостите на Анди ще му подарят, ще му станат любими и той вече няма да си играе със старите. Единствената играчка, която запазва спокойствие, е каубоят Уди. Той е любимецът на Анди и не може да си представи, че това някога би могло да се промени. Тогава се появява Баз Светлинна година – самоувереният космически рейнджър. Той впечатлява всички освен Уди, който би желал рейнджърът да се върне там, откъдето се е появил. Но когато каубоят без да иска ... |
|
Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
Авторката представя пазара като една принудителна "игра" на размяна, която се организира в модерното общество и от участието, в която до голяма степен зависят възможностите, които човек получава, за да изгради собствения си живот. Този опит следва да се разглежда само като още една възможност да се познае пазарът. ... |
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
Празникът, наречен детство. ... Днешните засукани високотехнологични играчки оставят на децата много малко възможности за творчество и оригиналност. Те позволяват единствено безкрайното повторение на една и съща дейност. По улиците няма деца, тъй като автомобилите правят играта навън опасна; площадките, определени за игра, в огромната си част имат стерилен вид – те са безопасни и лишени от въображение. Децата ни растат като пленници между четири стени и чакат детството им да отмине, за да могат да се сдобият с някакво чувство за свобода. Изолирани с цел безопасност, те гледат телевизия, играят на компютри и се учат да ... |
|
Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в Клуба на змията, пропити с много джаз и много страст, в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Травълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност. "Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. ... |
|
Играта свършва, когато кажем ние! ... Една игра, в която всички се борят за материални награди, които ще променят живота им. Но скоро залогът става прекалено голям - самият живот на участниците. Ще се справят ли с предизвикателството или ще загубят всичко? Наградата достатъчна ли е за залога? И ще могат ли да се откажат, ако решат? Има един начин да разберат... и той е да играят. "Игра на нерви" е анонимна игра, излъчвана на живо по интернет. Участниците трябва да изпълнят различни предизвикателства срещу неустоими награди - пари, дрехи, мотоциклети, коли, стипендии за университет. Когато Вий е избрана да ... |
|
Ким Стоун разследва убийството на мъж, лежал в затвора за изнасилване. Стандартните обяснения като че ли нямат място в този случай, тъй като зад действията на убиеца се мярка сянката на друг, по-страшен злодей - социопат, маскиран като пълноценен член на обществото, злоупотребяващ с психиката на хората, които му се доверяват. Човешката болка и страдания нямат стойност за този човек - те създават измъчени души, които са удобен материал за експерименти. Преследвана от страшните спомени от собственото си детство, разтърсена от ужасния случай на педофилия, на който се натъква в работата си, инспектор Ким Стоун трябва да ... |
|
От авторката на "Игри на ума" - Лиона Дийкин. Как се разкрива престъпление без улики? По време на бал на Кралските военноморски сили е извършен бомбен атентат, при който има загинали, ранени и... един изчезнал. Няколко дни по-късно капитан Хари Питърсън е намерен в кома в провинциална болница, без никой да е наясно как е попаднал там. А когато идва в съзнание, се оказва, че не си спомня последните четири години от живота си. Приятелката на капитан Питърсън, Карийн Харпър, е убедена, че в цялата работа има нещо гнило. Тя се обръща за помощ към детективите Огъста Блум и Маркъс Джеймисън. Тримата трябва да ... |
|
Огледай се - някой в тълпата може би те наблюдава... Когато Езра, приятелят на Ребека, изчезва безследно, полицията е странно незаинтересована от случая. Допускат, че се е включил в играта на непознати = новият хит сред скучаещите хора в големия град. Всеки от тях си избира случайна жертва и започва непрестанно да я следи, става част от живота ѝ, нейна неизменна сянка и невидимо присъствие във всеки миг от ежедневието ѝ. Отначало в играта има строги правила – без пряк контакт, без саморазкриване, когато те усетят, изгаряш. После обаче всичко се обърква, участниците все по-често и нагло прекрачват границите, ... |
|
Момиче от София пътува към Европа. В началото на деветдесетте, в зората на промените. Часовете в автобуса разлистват страница по страница детството и юношеството му: любима кукла, топло море, студена майка, отсъстващ баща, първа целувка, голяма любов... Колко може да е преживял един човек на двадесет? И до колко разнопосочни размисли води всяка житейска случка? Кои са скритите мотиви, които обуславят постъпките ни? Можем ли да им устоим? Какво отказва да си спомни паметта? Как ни белязва времето, в което живеем? Въвлечена във въртележката на собственото си съзряване и в тази на променящата се действителност, героинята ... |