В романа "Бостънци" Хенри Джеймс отправя нееднозначен и в значителна степен сатиричен поглед към идеологията на феминизма и ролята на жените в обществото. Определян като "горчиво-сладка трагикомедия", романът заплита съдбите на бостънската феминистка Олив Чансълър, нейния братовчед Базил Рансъм - адвокат с консервативни убеждения, и красивата млада Верена Тарант, протеже на Олив. Съперничеството между Базил и Олив за сърцето и ума на Верена е основната сюжетна нишка, с която се преплитат съдбите на впечатляваща галерия от второстепенни персонажи: политически активисти, журналисти, ексцентрични ... |
|
|
Всеки българин би произнесъл съкращението РБ (Република България) като РъБъ. В стремежа си да наричам нещата с истинските им имена, реших да запазя естетиката на фонетиката. "Президент на РъБъ" е опит за запознанство с истината от "най-висша инстанция". И е монолог за несъстоялия се разговор в българските медии. Инстанцията е толкова висша, че се е превърнала в "свещена крава" начело на стадото. Имаш крава, пиеш мляко. Ако нямаш, пиеш една студена вода. Пих една и ми подейства лековито. Препоръчвам я. Избистря паметта. Камък може да ви падне от сърцето. Разширява зениците, кръгозора и свития ... |
|
|
Светове Като слепия бродя сред вас пипнешком - без да зная къде сте, какви сте. Тъмнината е моят естествен подслон. Затворете очи и ме вижте. Цяла вечност изглежда живеем така в светове непознати и чужди. В тях се лутаме ние не с тояжка в ръка, а след своите слепи илюзии. Владимир Попов Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия "Баба Тонка" в родния си град и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. "Родна реч", сп. "Пламък", в. "Литературен форум", и в изд. & ... |
|
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
|
"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
|
|
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Колекция от знания" на издателство "Монт". ... 50 начина да се справите със своя (шеметен) живот."Написах тази книга от позицията си на специалист в областта, защото съм терапевт, изследовател и писател. Темата ѝ е възприятието на действителността. По конкретно: как то влияе на добрата физическа и психологическа форма на младите момчета и момичета и как то им помага да управляват изпитваното от тях напрежение. Книгата е и много лична, защото в нея вложих богати на информация съвети, които щяха да са ми много полезни по времето, когато аз бях младо момиче. ... |
|
|
"На двайсет съм по-стар от мнозина, които вече са покойници..." Томас Сътпен е гладен за земя, богатство и престиж. Пристига в Джеферсън, щата Мисисипи, с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му. Ще изкупят ли децата му неговата вина? Възходът и падението на Сътпенови са огледало на Американския юг. Историята на рода се разстила чрез разказа на Куентин Компсън, сглобен от чужди монолози, градски клюки и прочетени писма за едно убийство и неосъществена сватба, разиграли се преди десетилетия и ... |
|
|
Когато три приятелки импулсивно купуват лотариен билет, те изобщо не подозират, че животът им ще се промени, нито, че за всяка от тях най-голямата печалба ще бъде любовта. Кит Авърин е всичко друго, но не и комарджийка. За нея открай време най-важното е спокойната и сигурна работа в университета и развитието ѝ като учен. Неочакваната печалба от лотарията не променя с нищо ежедневието ѝ, с едно изключение: парите са добре дошли за нуждаещата се от сериозен ремонт къща, която възнамерява да си купи. Работата по къщата ѝ създава предостатъчно грижи, докато един смущаващо красив, очарователен и решителен ... |
|
|
Един известен композитор и музикант си е отишъл. Погребението му се превръща в светско събитие, на което не се знае кой изпълнява виртуозно полагаемата му се роля и кой искрено тъжи. Вътрешният монолог на героинята Нора Гарсия е заплетен и ни провокира, привлича със самоиронията си, блести с ерудиция и е по женски крехък и уязвим. След загубата на любимия някога мъж, въпреки лавината от противоречиви чувства, изпъква това, което ги е свързвало - съпреживяното изкуство. Марго Гланц е превърнала писането в пространство без граници, текстовете ѝ с лекота преминават от фикцията към есето, от спомена към стиха, от ... |
