Назови ме с твоето име е разказ за внезапната и силна любов, пламнала между един юноша и госта в лятната вила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Неподготвени за последиците от привличането помежду им, в началото младежът и гостът се правят на безразлични. През следващите летни седмици обаче, в които и двамата не могат да намерят покой, безпощадните подмолни течения на натрапчиви мисли и страхове, на възхищение и желание, усилват страстта им, докато те плахо пристъпват по минираното пространство помежду им. Онова, което пониква от дълбините на техните души, е любовна история, продължила едва шест ... |
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
"Монел ме намери в долината, където се скитах, и ме хвана за ръката." - Така започва "Книгата на Монел" - един от шедьоврите на Марсел Швоб (1867 - 1905) и на френската литература. В основата ѝ лежи действителна история. Една дъждовна вечер в началото на 1891 г. Швоб среща в бедно парижко предградие млада уличница. Тя се казва Луиз и е болна от туберкулоза. Прибира я в дома си и се грижи за нея. Междувременно записва разказите ѝ - получават се причудливи текстове с фантастични елементи, които момичето много харесва. Две години по-късно Луиз умира. Швоб е смазан от мъка. Шест месеца не се ... |
|
"Първото нещо, което видях в първия ден на 2020 година, беше синя птица. Никога не съм я търсила, защото бях убедена, че тя съществува единствено във въображението на Метерлинк. Но ето я, сама ме намери! Отварям прозореца в ранния час на утрото, поглеждам към дървото отпред и на няколко метра от мен синя птица оправя перушината си. Замрях. Толкова беше невероятна и красива с дълбоко синия си цвят! Като че ли бе излязла направо от морските дълбини. Тя литна, приближи се до прозореца, погледна ме с кръглото си черно око и кацна в тревата пред къщата. Щипна няколко тревички, клъвна нещо, разходи се наперено и литна към ... |
|
"Докосването до истински изящното слово е винаги вълнуващо и изненадва. Поезията на Димитрия Чакова поражда точно такова вълнение и изненада. Великолепната образност на нейните стихове идва от дълбоко личното им преживяване - те са интимен и напълно оригинален поглед върху света, отношенията между хората, копнежите и мечтите, които осмислят техния живот. Силата на чувствата в тази поезия е наистина стихийна и силно контрастна с условностите и рутината на всекидневието. Това е най-голямата ценност на тези стихове - те са ново прозрение в състоянието на човешкия дух и човешкото съществуване - изненадващо, красиво и ... |
|
"Война със саламандрите" разказва за нов вид саламандри, които постепенно превземат човешкия свят. Чешкият капитан Ван Тох открива на непознат остров в океана същества, подобни на човека и ги пренася в Европа, с което настава революция в историята. Саламандрите са високо интелигентни същества, които могат да говорят, четат и смятат, но са третирани от хората като евтина работна ръка. Постепенно броят им нараства поголовно и навлизат дотолкова в живота на хората, че те не могат без тях. В обществото се появяват привърженици на идеята да се дадат права на саламандрите и се формира саламандрова мода и саламандров ... |
|
"На 29 години съм. Израснах в гето и в квартала на богатите. Вие ги знаете като циганската махала и к.к. Златни пясъци. Не съм бил в нужда, но не съм и от снобско семейство. Вярвам че това, че светът и човекът не са създадени по случайност. Редовно посещавам църква и зачитам теориите и мненията на всичко като нещо неприкосновено и лично. Работя също о в сферата на туризма. Стихосбирката Очите на монаха ми е първа книга. Пиша и криминален роман, който в момента е малко в застой. Сменил съм немалко професии, живял съм и в чужда страна. Наричан съм от младежи българският Еминем и новия Ботев . За мен са чували не ... |
|
Майкъл се оказва изхвърлен от вълните на брега на малък безлюден остров в Тихия океан. Без вода, без храна, съвсем сам и още ненавършил дванайсет години, той просто се свива на пясъка, готов да умре. На сутринта обаче намира до главата си риба, плодове и купа, пълна с вода. Явно не е сам..."Повече от година мама и татко ме търсили. Никой не искал да им помогне - никой не вярвал, че може да съм още жив. Никакъв шанс, казвали им. Дори и татко приел, че съм мъртъв, призна си по-късно той. Но не и мама. За нея нямало съмнение, че съм жив, трябвало да съм жив. Просто го усещала в сърцето си. Затова тръгнали да обикалят ... |
|
Когато прекрасната ви червена чанта политне от някой венециански мост към гондола с японски туристи, не бързайте да се отчайвате - това може да е началото на романтична любов. Така се случва и с младата университетска асистентка Нели, която презглава напуска Париж и отива да лекува разбитото си сърце в зимна Венеция. Някъде там тя се надява да намери и следи от миналото на баба си, защото в Париж, през замрежения си от сълзи поглед, се е натъкнала на една нейна книга със загадъчно посвещение от тайнствен непознат. "Любовта побеждава всичко" - пише на бабината книга, гравирано е на бабиния пръстен и е било ... |
|
Историята, която ще ви разкажа, започва с една усмивка. И свършва в един ресторант с многообещаващото име "Времето на зрелите череши", намиращ се в Сен Жермен-де-Пре, където бие сърцето на Париж... Една книга и тайнственият ѝ автор. Една красива готвачка и нейното ресторантче. Никола Баро ни сервира най-очарователния любовен роман на годината. Никола Баро е роден през 1980 г. в Париж. Следва романска филология и история в "Сорбоната". Работи в книжарница на Левия бряг на Сена. Автор е на други два романа, пожънали огромен успех в Германия - "Жената на моя живот" и "Ще ме намериш ... |
|
"Книгата на Димана Йорданова ще донесе голям успех и труден въпрос. Успехът ще върне усещането, че освен чувство за ирония и самоирония, в стиховете трябва да има и съдба. Въпросът е: къде ще отиде, когато сърцето е обходено докрай под толкова аплодисменти? И в двата случая книгата си заслужава до последен ред. И дъх." Александър Секулов "Стиховете на Димана се прецеждат като лунна светлина през телефонните жици и разнасят шумоленето на разговорите, минаващи през тях. Чувствам се като съгледвач сред преплетените споделяния и не мога да спра да попивам думите." Проф. Христофор Караджов "След ... |
|
1/4 от жените в България са били жертви на домашно насилие. Голяма част от тях не търсят помощ, защото вярват, че въпреки всичко човекът до тях ги обича. В навечерието на 8-ми март осем съвременни български поети ще представят погледа си към светлата страна на любовта, но и към нейния тъмен и скрит в домашните килери антипод - насилието. "Създадохме тази книга, защото любовта не бива да се бърка с насилието. Защото насилието не трябва да се оправдава с любов. Защото 3/4 любов не е любов. Затова и всяко четвърто произведение в тази стихосбирка не е любовно. То показва болката, страданието и унижението, през което ... |