"През последните години от живота на Николай Хайтов , когато той беше и председател на Съюза на българските писатели, изпод перото му излязоха няколко книги с ярка и безпощадна публицистика - Време за разхвърляне на камъни и Който има ухо, да чуе, както и два тома Троянските коне в България. Ювеналовият гняв на художник-воин в безподобната по своята полемичност книга Троянските коне в България се пораждаше от многобройните примери на престъпно отношение на редица пишманполитици и лъжедържавници, които като колорадски бръмбари след началото на така наречения преход от 10 ноември 1989 г. опоскаха националното ... |
|
Публицистика 1999 - 2002 г. ... „С умението си да долавя чертите на националното и оттам да постига връзката с общочовешкото Хайтов долови в един предимно изолиран свят на "прости" планинци неподозирани мотиви на бит, преживелици, покъртителни човешки съдби. Влязъл в литературата ни с оригинален регистър от теми, с галерия от свои герои, с богатство от свои размисли за съдбата на човека и света, със свой самобитен стил на изобразяване и изразяване, той обогати художествената ни книжнина и зае трайно място в нея... Звучи невероятно, но все пак е истина - Николай Хайтов е от онези творци, които имат рядката ... |
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
"Литературнокритически прочити" са опит да се осмисли единният национален митопоетически и митокритически текст чрез "гласовете" на творци, домогнали се до върховите ценности на художественото прозрение, достигнали границите, където "осевото време" на българската словесна история се сближава с времето на модерността. Те са и покана за диалог върху вечните проблеми на битието: Дома, Рода, Вярата, Историята, Любовта, Страданието, Смъртта, Пантеона. Книгата е отворена към ученици, зрелостници, кандидат-студенти, студенти и преподаватели, както и към всички ония, които с енигматична преданост ... |
|
Книгата включва очерци и интервюта с 16 знакови фигури, дали облик не само на литературата ни, но и на цяла епоха. Сред събеседниците на изтъкнатата журналистка са: Богомил Райнов Любомир Левчев Йордан Радичков Николай Хайтов Тончо Жечев Георги Джагаров Радой Ралин Марко Ганчев Виктор Пасков Христо Калчев Христо Фотев Станислав Стратиев Стефан Цанев Миряна Башева Петър Увалиев Георги Мишев "Исках да разкажа как писателите общуваха в годините на социализма. Бореха ли се с морални дилеми. Срамуваха ли се от свои творби. Оправдаваха ли компромисите си. Плащаха ли цена за ... |
|
Анти-некролози. Разкази против забрава. За хората в тази книга. В тези весели и смешни, тъжни и трогателни, но до една напълно истински истории, ще срещнем имената на писателите Вера Мутафчиева , Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев , Красимир Дамянов , Любен Дилов , Николай Хайтов , Рашко Сугарев , Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев."Тази книга съдържа лични спомени и преживявания с всеки един от героите ми. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата. Много от тези разкази пресъздават събития, които ... |
|
Втората книга от поредицата съдържа преразкази на задължителните произведения за 10. клас : Иван Вазов романът "Под игото": главите "Гост", "Новата молитва на Mapka", "Пиянството на един народ"; Елин Пелин повестта "Гераците"; Николай Хайтов разказът "Дърво без корен"; Димитър Димов романът "Тютюн": глави I и XVI; Йордан Радичков разказът "Нежната спирала"; Алеко Константинов разказът "Бай Ганьо се върна от Европа"; Йордан Йовков разказите "Индже" и "Албена"; ... |
|
"Забравените от небето" разказва за житейските неволи на столетниците от Родопите. Една съкровищница от мисли, чувства и тихи копнежи разкрива безценните си богатства. Тънката нишка между живота и смъртта се разплита пред морните очи на старците, но небето все така упорито не простира ръце, за да ги прибере. Различни са историите, на които се базират документалните разкази, но във всяка една от тях пулсира безсмъртното сърце на разказвача, носи неподражаемия му дух. С майсторско проникновение на народопсихолог, Екатерина Томова успява да навлезе в света на родопчани и да ги накара да разкажат за своя живот - на ... |
|
"B своето изследване Енергията на българския дух Иван Гранитски проследява еволюцията на националното чувство в българската литература, анализира го и го тълкува в творчеството на различните български поети и белетристи. Той формулира оригинално и сполучливо неговото проявление у отделните автори. Националният дух е нещо конкретно и своеобразно, защото се носи и изразява художествено от най-големите ни автори. Те са изразители както на цялата нация, така и на определени региони, социални групи, възрасти, интелектуални съсловия. Своеобразието на българските писатели е своеобразие на националния дух, на чувствата ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... "Скъпи десетокласници, Някои от творбите, които ще прочетете през тази година, могат да ви се сторят непонятни и чужди. Не бързайте да им обръщате гръб. Всяка творба, дори най-краткото стихотворение, е самостоен свят със своя логика, сетивност и дух. Опитайте се да навлезете в него така, все едно започвате нова непозната компютърна игра. Имайте доверие и търпение към създателя на играта. Ако някои врати ви изглеждат затворени - този учебник предлага ключове, които могат да ви помогнат. Вие сте обаче тези, които трябва да отворите вратите. А когато се ... |
|
"Bce повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
"Bce повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |