Теоретически и изследователски проблеми на историческата наука. Историята на оръжието е фундаментна, специализирана наука в системата на историческите науки със собствен предмет на изследване, свой категориален апарат и с присъща привлечена методология и методика. Основополагащо място и значение в предмета ѝ има категорията оръжие / историческо оръжие. Чрез нея се отграничава собственият ѝ предмет от предметите на другите науки. Историята на оръжието изучава възникването, развитието, изработването, употребата, въздействието и значението на оръжието / историческото оръжие и присъщите му и съпътстващите го ... |
|
|
Примерни тестове за зрелостен изпит, теми и задачи. ... Примерните тестове, теми и задачи по генетика са предназначени за учители, ученици и кандидат-студенти. Тестовите въпроси са от типа избор на една вярна или невярна комбинация от твърдения. Могат да се използват за проверка на знанията върху целия учебен материал. Подбраните фрагменти и теми са съобразени с изискванията на Министерство на образованието, младежта и науката. Посочени са основни правила за разработката им. Дадени са упътвания и съответни забележки за улеснение при изпълнението им. Предложените генетични задачи са подбрани и подредени, така че да ... |
|
|
В ръцете на българския читател е том 2 на "Българска национална история" - мащабен проект на Българската академия на науките и изкуствата, който има за цел да осветли по максимално обективен начин хилядолетното минало на нашия народ, неговата държавност и култура. През последните години в модерната наука все повече се утвърждава мнението, че в изграждането на древната, забележителната сама по себе си българска държавна традиция фундаменталната роля принадлежи не на славяните или на завареното население на Балканите от античната епоха (на първо място древните траки, обект на обстойно изложение в том 1 на " ... |
|
|
Изучаването на историята като минало на човечеството се свързва с различни епохи. Историята на Стария свят се разглежда обикновено в три основни исторически формации - Древен Изток, Древна Гърция и Древен Рим. Предложеният текст е посветен на най-известните дейци от Древна Гърция за време, определено като дополисен и полисен период, от древногръцката история от понятието полис, възприемано най-широко като град държава. Дополисният период обхваща Критско-Микенската, Омировата и началните етапи от Архаичната епоха и се отнася по същество за най-ранната история на древногръцкия свят. Основните персонажи за онова време били ... |
|
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев . Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
|
Таксиархис Колиас е известен учен византолог, директор на Института за византийски изследвания в Атина, професор по Византийска цивилизация към Атинския университет. След като през 1980 г. Т. Колис защитава дисертация за защитното въоръжение във Византия, в следващите години той подготвя и издава монографията Византийски оръжия. Това е основно, а дотогава - и единственото съчинение на тази тема, и отчасти едва след появата му се наблюдава засилен интерес към изследваната тема в световната наука. Това е причината, поради която предлагаме на читателите този първи превод на книгата на Т. Колиас. Книгата е принос към ... |
|
|
Проблемът за "произхода" не е от вчера и ще продължава да вълнува все повече българи, особено тези, които в момента не са в България. Хиляди от тях си провеждат генетични изследвания за "произход", но малцина са получили очаквания отговор. В този смисъл бихме напомнили, че историята на българите е най-малко в гените, а в културното и историческо наследство, което са оставили нашите прадеди. Силата на генетичните изследвания е в невероятната им възможност да оценяват генетичните рискове, а от тук и възможността за провеждане на ефективна профилактика, диагностика и успешно лечение за всички болести. ... |
|
|
Спомени. Есета. Научнопопулярни статии. ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
|
|
Ахмет Митхат Ефенди , който в романа си Уви обръща внимание на обществената промяна, проявила се наред с увлечението по западната цивилизация в Османската империя, е изплел фабулата на разказа си с изключително живи и цветни мотиви. Това произведение, ухаещо на любов, клевети, философия, предателство, саможертва, шантаж и смърт е много важно както от гледна точка на критиката си срещу разрушителната сила, която проявява върху индивида натискът на социалния кръг, почиващ на морална деградация и предразсъдъци, така и от гледна точка на показването в цялата им голота на реалностите в Истанбул по времето, когато е написана. ... |
|
|
Евгений Утин (1843-1894) е адвокат, публицист, военен кореспондент. Един от най-активните сътрудници на създадения в началото на 19-и век от Н. М. Карамзин "Вестник Европы" - най-популярното издание на руската либерална интелигенция. Като адвокат участва в известния Нечаевски процес и в редица други политически дела. След края на Френско-пруската война (1871-1872) заминава за Франция и изпраща кореспонденции за "Вестник Европы". След завръщането си в Русия редовно сътрудничи и на основания от Леон Гамбета вестник "Republique francaise". През 1877 г., когато започва Руско-турската война, Утин ... |
|
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
