"Ягодовите полета в тази книга са свързани с един мой детски спомен за дядо ми. Една сутрин трябваше да му занеса закуска, той беше пазач на ягодовите полета, и го видях в маранята с неговото любимо куче призрачно, малко над земята, а той предния ден бе починал." Владо Даверов е роден на 27.08.1948 г. в Плевен. Завършва немската гимназия в Ловеч, а след това немска филология в Софийския университет. Автор е на много книги с разкази и новели, на документалната тетралогия "Чудовището ДС", както и на редица романи, но най-голяма популярност му носи сценарият за култовия филм "Вчера". По негови ... |
|
|
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к „Вечерна поща“, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. „Художник“. По-късно (1911) основава всекидневника „Воля" и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строители на съвременна България" – едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Още твърде млад, Симеон Радев се отдава ... |
|
|
"Книга за детето" е серия от петнадесет книжки. Тя е разработена съобразно "Програма за възпитание на детето от две до седем годишна възраст", одобрена от МОМН. Цветните илюстрации провокират детето в стремежа му да научи всичко за света, стимулирайки го да се връща пак и пак към детайлите на всяка страница, търсейки нови неща, за които да пита и да разговаря със своите родители и приятели. Серията "Книга за детето - за 3-5 годишни" съдържа пет заглавия: "Моят свят""Аз и другите""Аз и природата""Аз празнувам""Светът е голям" Чрез "Аз ... |
|
|
От зараждането ѝ до Танзимата ... Този първи том изследва развитието на турската литература от първите писмени паметници от VI до началото на XIX в. Йорданка Бибина е родена през 1954 г. в София. През 1977 г. се дипломира по специалността туркология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи няколко години на свободна журналистическа практика и като репортер в БТА. Преводач е от турски език. През 1984 г. издателството "Народна култура" публикува преведения от нея роман на Орхан Кемал "Лъжовен свят". От 1984 г. е редовен аспирант в Института по балканистика при БАН и защитава кандидатска ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
Лев - свитият, девствен син на безследно "изчезнат" еврейски поет – е арестуван от Червената армия за мародерство. В затвора, където очаква екзекуцията си, той попада в килията на Коля – дързък рус пехотинец, обвинен в дезертьорство. Когато един непознат полковник от НКВД предлага на двамата да изпълнят една невъзможна мисия, за да спасят живота си, Лев и Коля се отправят на пътешествие през обсадения Ленинград и завладяната от Вермахта територия около града, за да се сблъскат с канибали, проститутки, кучета-бомби, партизани, непълнолетни снайперистки и демонични нацисти, които не могат да устоят на едно ... |
|
|
Аугсбург, 1920 година. Въпреки трудностите, с които страната все още се бори, в Тъкачната вила гледат към бъдещето с оптимизъм. Паул Мелцер отново е у дома и поема управлението на фабриката, за да се опита да възвърне предишната ѝ слава. След поредица от обрати в личен план сестра му Елизабет се завръща в семейното имение. А Мари, младата съпруга на Паул, върху чиито крехки плещи е лежала отговорността за фабриката, вилата и цялото семейство в годините на война и недоимък, най-сетне има възможност да сбъдне своята мечта - да създаде собствено модно ателие. Моделите ѝ се радват на огромен успех, но щастието &# ... |
|
|
Племенницата на Ал Капоне разкрива истинската семейна история на големия мафиот. "Чичо Ал Капоне" е единствената достоверна биография на Ал Капоне на световния книжен небосклон. Боготворен от мнозина и същевременно ненавиждан до краен предел от други, Ал Капоне е най-популярният мафиот, издигнал се от дъното до върховете на престъпния свят в Америка по време на Голямата депресия. Капоне, чийто образ широко е експлоатиран от киното, телевизията и специализираната литература, се превръща в мит още приживе, а килията му в легендарния затвор "Алкатрас" и до днес привлича хиляди туристи годишно. И макар ... |
|
|
Посвещава се на всички мъже, навлезли в 70-те си години. ... "Животът не е това, което си преживял, а това, което помниш и това как разказваш за него." Габриел Гарсия Маркес "Родил съм се в Перник на 30 март 1946 г. След три години, когато съм започнал да се ориентирам в околния свят, градът е преименуван на Димитрово - на името на Георги Димитров. Това име се запази до 1962 г., когато отново възстановиха старото вековно име Перник. Родителите ми, и двамата от село Витановци, се сгодили през юли 1945 г., правят сватба през август в селото и през ноември се местят в Перник - в кв. "Клепало", в ... |
|
|
Колкото е познат като историк и задълбочен изследовател на алевитството, Реха Чамуроглу е толкова предпочитан и като романист. Романът му "Шах Исмаил" изпраща читателя в XXV век. Събития, които започват с раждането на Шах Исмаил, продължават като кръвопролитен процес до превръщането на една секта в държава. Този роман е не само разказ за една от значимите личности в момент на пречупване в хода на историята. Той отразява и един процес, в който се пише една нова история. В едно августовско утро Исмаил каза на Неджем:"Животът ми мина в сън. Несими, Фазлуллах, Саббах, Исмаил, Аттар, дядо ми Ажюнейд, баща ми ... |
|
|
Номинация за книга на десетилетието в Унгария! Да умреш, тази дума звучи винаги прекалено внезапно. Интересното е, че в историите на Лео Толстой винаги става въпрос за края, сякаш всичко останало е изключено. Действието, което няма как да не бъде включено, спокойно може да бъде забравено, все едно не е искал да го разкаже, но го разказва, понеже разказва смъртта.(...) Във всеки случай тази история тук се опитва да е по-хладнокръвна от обичайното, макар че този, който я пише, прекалено робува на различията. Захласнал съм се в разните различия и докато е така, няма никаква смърт. Когато пиша, сякаш се появява, но без да е ... |
|
|
Съвременна руска проза. "В Долина растяха гъсти шипкови храсти. Те разпъпваха с нежни полупрозрачни розови цветчета, а после в сърцевината на цветчето твърдееше червен плод, който можеше да се превърти в устата с език. Храстите се раззеленяваха направо над ямата, в която изхвърляха от вкъщи да гният под дъжда и се покрият с мъх всякакви вехтории - счупени столове, нащърбени чаши, ненужни никому парцали. Аз и братята ми обичахме да се правим на археолози в културните пластове на тази яма. Разказват, че тук са намерили забрава медалите на брата на баба - Павел, който воювал във Великата Отечествена. Изхвърлили медалите. ... |
