От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото - до екологичния вик за съдбините на планетата - това е амплитудата, която очертават нейната словесна музика на водата. Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете. И все пак, тя самата на 6.09.1979 година е записала в дневника си, публикуван след самоубийството ѝ: "... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност - стихийни, неосмислени, неосъзнати, ... |
|
|
Към науката На времето ти вярна дъщеря, все взираш се във всичко на света, сърцето на поета ти раздра, с крилете сиви на реалността; как, хищнице, да те обича той, щом към небето полета му смел да търси скъпоценности безкрай, обричаш на един и същ провал? От колесница ти свали Диана, напъти Хамадриада от гората, подслов да търси нейде зад океана, Найада грабна силом от водата, от Феите взе лес, от мен мечта - под тамаринд родена в пролетта. Едгар Алън По Американски писател, считан за първия автор, въвел разказа като литературна форма. Роден през 1809 г. в град Бостън, щат Масачусетс. Останал рано сирак, По е ... |
|
|
Съставител: Наска Калата. ... "Ние сме деца на радостта", обобщава един от авторите в този сборник усещането за радост и единение с природата, които завладяват всеки, докоснал се до него. Съставителят, Наска Калата, е подбрала разнообразни гласове от хилядолетния прибой на созополския талант, побрал в искрящото си богатство векове, езици, вери и истории. Градът на Аполон, Градът на спасението, Градът на бягството от градовете винаги е омайвал с неочаквани открития на красота. Ще ви очарова и сега с богатството си на изящна словесност, сравнима с природните му красоти. Созопол, пристанището на талантите, както от ... |
|
|
Богоявление Очаквах да се появиш, когато видях за пръв път дете да излиза от майчината си тъмнина. Когато пукнах черупката на ореха, с клещите от бабиния шкаф очаквах, че си в гънките на тоя звук, че ще разпънеш срещу мен, както преди тия, които те познаваха най-добре. И ще замижа срещу светлината ти, нахлуваща през прозорците като юмрук, като развързан кон. Вместо това получих бележка под вратата с думите - Ела с мен да берем ябълки, времето става все по-студено, не отлагай. Велимир Макавеев Велимир Красимиров Макавеев е роден през 1996 г. във Враца, работи и живее в София. Публикуван е в Литературен вестник, ... |
|
|
"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада - всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта / а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и ... |
|
|
"Нахално честни, красиви - стиховете на Ивайло Добрев са като добре контролирана експлозия. Експлозия в забавен каданс, която връща света към жизнените му основания." Марин Бодаков "Разочарованите са нещастни, но още по-нещастни са разочарованите от разочарованите - разочарованието дори не е тяхно."Ивайло Добрев ... |
|
|
„Лили тръгна на разходка. Първо срещна леля Котка. Тя под крушата лежеше на шезлонг и си четеше. След любовни сериали най-обичаше журнали: мода, зодии и клюки, кратки разкази с поуки, както и интимни теми... А любовните поеми, публикувани в списания, бяха тайната и мания.“ Из „Лили във фермата“ ... |
|
|
Хоботко Слончето Хоботко се роди сред кротки каки, лели стари, братя и другари. Трудно се научи от мама да суче, бавно да напредва сянката да следва. Всички го отглеждат, всички му нареждат, най-важна е Занда, тука тя командва. Днес бе много трудно за слончето мудно - във влажната гора де е мама, не разбра. Горко взе да плаче, нашето юначе, първа му се скара строга леля Мара. "Мама ще работи, с нашите хоботи ние стигаме храна, клони, храсти и листа." Слончето Хоботко, стана много кротко, вече не плаче и пита, заигра се честито. Стана Апостолова ... |
|
|
"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
|
|
Това е третата стихосбирка на родената в Бургас поетеса. Публикувала е разкази за деца и лирика в периодичната преса, както и специализирани статии в областта на педагогиката и теорията на превода. Участва като автор в 8-томника на Института за литература при БАН "Преводна рецепция на европейските литератури в България". Редактор е на книгата "Владимир Висоцки. 70 нови превода" на Св. Ковачев (2009 г.). Сътрудничи като редактор и преводач от немски и руски език на издателство "Миранда". Автор е на следните книги: "Разпитомяване 2002 г.; "Делта t" 2005 г.; "Авторская ... |
|
|
"Остров за двама" - книга с любовна лирика на Димитър Христов. Димитър Христов е автор на книги със стихове, на пиеси и песни, които изпълнява с китара. Превежда поезия от няколко славянски езици. Има преведени книги с поезия и драматургия в Русия, Украйна, Полша, Франция, Германия, Сърбия, Република Македония, Албания. Носител е на национални и международни литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Лириката му продължава и развива богатата традиция на българската поезия, вдъхновена от интимния свят на мъжа и жената. Чувственото дионисиевско начало е ... |
|
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
