Книгата е съставена от тематично подбрани и подредени в логическа последователност извадки из Словото на Беинса Дуно ( Учителя Петър Дънов , 1864 - 1944), живял и работил в България. В края на всеки цитат е указано откъде е взет. Книгата е организирана, като по азбучен ред са подредени: причините за заболяванията; симптомите на болестите; лекуването и лекуващите; методите за лекуване; болестите; профилактиката. ... |
|
|
Книгата е едно предизвикателство да опознаем себе си и ни провокира към размисли и разсъждения за по-задълбочено осмисляне на съществуването ни. Разкриваме тайните за Човека и Вселената по достъпен и разбираем начин. Повдигаме завесите и преобръщаме представите за света. В текстовете се срещат науката, религията и мистиката, повеждайки ни по духовните пътища. Докосват се миналото и настоящето с отправен поглед към бъдещето. В търсене на смисъла на човешкия живот се откриват неподозирани връзки и зависимости, вниквайки в древните символи и знаци. Предстои едно увлекателно пътешествие из духовните хоризонти в лутанията на ... |
|
|
Древната религия на Япония. ... Шинто (Пътят на духовете) е древна и самобитна традиция, вплитаща в себе си множество практики и вярвания от анимизма, шаманизма, даоизма, будизма и конфуцианството. Тя е една от най-тайнствените религии в света, не на последно място защото една от ключовите ѝ цели е да свърже съвременните японски последователи с древната култура и обичаите от миналото. Тази културна цел, с която са пряко свързани философските и духовни елементи на Шинто, очарова много западни учени. Когато У. Дж. Астън публикува своето изследване върху Шинто (1905 г.), японското общество едва започва да се отваря ... |
|
|
|
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
|
|
"Пътят на човека... Независимо откъде минава и колко спирки има, краят му е там, където свършват всички земни пътища. В съвременния свят на сътресения и промени ние имаме своите различни (не от камък и метал) доказателства за това кои сме, откъде сме тръгнали, през какво сме минали и докъде сме стигнали - фотографиите. Но фотографията е способна на нещо повече от това да покаже нечия лична история - тя може да разкаже историята на човека въобще. Преди почти шестдесет години Едуард Стайкън прави първия и най-мащабен досега опит да докаже това, организирайки изложбата Човешкото семейство в Музея за модерно изкуство в ... |
|
|
Рецепция и трансформация на бароковата парадигма в славянските литератури. ... Книгата синтезира най-новите тенденции в теоретическото осмисляне на барока като универсална стилова категория и анализира в сравнително-исторически план неговата рецепция и адаптация в отделните славянски литератури. Обект на специален интерес са ролята на контактологията при рецепцията на бароковата парадигма в литературите на славянските народи от православния регион и правилото за решаващото значение на приемащата структура в този процес. ... |
|
|
Зорница Гъркова е родена в Перник. Завършва магистратура в програмата на СУ "Св. Климент Охридски" "Литературата - творческо писане". Зад привидно обикновените ситуации и слово на героите проехтява онова, което критиците на 70 -те години биха нарекли екзистенциален ужас. Зорница Гъркова пише в разнообразни стилови регистри и жанрове. В разказите ѝ се открива елементи от късното фентъзи назад до социалния сантиментализъм на предишни епохи. Това е нейното богатство. ... |
|
|
Осма книга от поредицата Бриджъртън от Джулия Куин . ... За разлика от повечето свои познати, Грегъри Бриджъртън вярва в истинската любов. И е убеден, че когато срещне жената на своите мечти, веднага ще разбере, че това е тя. И точно така се случва. Само че... Оказва се, че тя не е жената, предопределена за него. Всъщност ослепителната госпожица Хърмайъни Уотсън е влюбена в друг. Но най-добрата ѝ приятелка, винаги практичната лейди Лусинда Абърнати, иска да я спаси от гибелен съюз, така че предлага на Грегъри да му помогне да спечели Хърмайъни. Но докато му помага, тя се влюбва. В Грегъри! Само че... Лусинда е ... |
|
|
Суфиите за поезията, изкуството, музиката. ... "Учението на суфиите" е едно от най-красиво изречените учения на този свят. Неговата мъдрост и способност да докосва всяко сърце му е отредила място сред най-великите достижения на човешката мисъл. Индийският суфимистик Хазрат Инаят Хан (1882 - 1927) е негов достоен представител, посветил живота си на мисията да сподели с хората от западния свят учението на суфиите и да открива и говори за най-съкровените за всички нас неща. Суфиите са хора, достигнали много висок етап от своето еволюционно развитие. Техният дух е в постоянна връзка с Невидимото и Непознатото, а ... |
|
|
Музикално изследване. ... Изразните средства при изпълнение на клавишни инструменти (динамика, орнаментика, ритъм, агогика, артикулация, тембър) са тясно свързани с природата на инструмента, с концепцията на интерпретатора относно стила и историческото място на музикалното произведение, с прецизното изпипване на всяко едно от тези средства. Тази съвкупност определя и професионалното равнище на изпълнението. Високото ниво на съвременното изпълнителство предполага и различен, понякога ярко контрастен подход към определено историческо явление. Възникват много въпроси с възвръщането на концертния подиум на старите клавишни ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски , Марина Цветаева , Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
