Поетичната книга Жените след Ева представлява психологически разрез, дисекция на женската психика, която с точността на хирург разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове - от Ева до съвременната жена днес - и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. Тя завършва с осъзнаване от лирическата героиня на своето грехопадение и желанието да се изчисти, да ѝ бъде простено, че е просто жена и по нищо не се различава от първата, както няма да се различава от последната."Жените след Ева е книга на бъдещето (на смисъла). Заглавието, както и високата художествена стойност на ... |
|
|
Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски . Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
|
Стихосбирката Разпилени бисери събира запазените фрагменти от едно мащабно поетично творчество, включващо над 1000 стихотворения, 16 поеми и 3 драми. Голяма част от тях са създадени в периода 1946 - 1956 г. и скоро след това са напълно унищожени. До читателя днес достигат творби, които в по-късните години са посвещавани по различни поводи на близки и приятели на автора. Сборникът е издаден през 2008 година по повод 85 годишнината на Ваклуш Толев. "Тогава нека моят гробен камък, където пътник ще иска да чете, да няма надпис, щото Дух и пламък е бил моят път и мойто битие." Из Посвещение Ваклуш Толев е известен ... |
|
|
"Тази книга не обяснява страха от летене. Не го затвърждава, нито го отрича. Вдишва го дълбоко и после го издиша. А след това го обича очи в очи. Измагьосва му приспособления за меко приземяване. И - след цялата тази романтична процедура, подобаващо нежно го хваща с два пръста и го мят през прозореца на самолета. После си слага един парашут на гърба и скача. Забравя за въженцето. Такава си е. Пада на меко обаче. Познайте върху кого." Кристина Станкова "Пише мъдро, а е млада до небето. Скоро идеята какво би подхождало като визия към стиховете ѝ, сама ми кацна на рамото. Така я видях и усетих - 5- ... |
|
|
"Стихотворения" е третата стихосбирка на Йордан Фурнаджиев, чрез която той утвърждава отново своята физиономичност и автентичност. Несъмнено той е сред така наречените "мъдри" поети. При него няма да срещнем ярки и ослепителни поетични изригвания, той разчита на духовната дълбочина, на собствените си разпятия, които терзаят душата му. Забележителен е усетът му към природата. Очевидно тая дарба е наследена от баща му. Лириката на Йордан Фурнаджиев е топла, сърдечна, в неговите стихове усещаме неподправена ласка. Той търси да проправи пъртина към другия човек. Йордан Фурнаджиев е странстващ духовен ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
