Стихове. ... "После нощта ще губи достоверността си, сърцето ще се пълни със звезди, и музиката им ще ме избистря... Как да изчезне самотата? Просто я наречи свобода." Из "Употреба на свободата", Валентина Радинска ... |
|
|
Либия зад кулисите на преговорите. ... Тази книга е автентично доказателство, дело на първия преговарящ за освобождаването на българските медицински сестри и палестинския лекар, осъдени на смърт по обвинение в умишлено заразяване с вируса на СПИН на деца в Бенгази. Тя отразява тридесетината месеца на преговори с либийските власти, с цел да бъдат освободени от затвора несправедливо обвинените медици. (Международни екипи от специалисти научно доказаха, че вирусът е съществувал преди пристигането на българския медицински персонал в болницата в Бенгази.) Книгата разказва за завоите в хода на преговорите, за създаването на ... |
|
|
Истерия за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права. ... Който си спомня за основните права само когато се чувства лично ощетен, или не е разбрал за какво става дума, или просто е безотговорен. До неотдавна представата, че всички хора могат да бъдат еднакво ценни, можеше да бъде отхвърлена като смешна фантазия. Ние в Европа за разлика от много други по света, се ползваме от плодовете на една реализирана утопия. Сега от нас зависи да запазим постигнатото и да осъществим всеобхватно една нова визия - а именно тази за защитата на личната свобода в епохата на комуникациите. В защита на визията за ... |
|
|
Беседи, отпечатани със съкращения във в. Братство" (1932-1934). "Цялата философия на живота се състои в това да знаеш да изпратиш по една хубава мисъл и благородно пожелание на своите събратя човеци и да бъдеш винаги готов да споделиш с тях всичко, каквото имаш. Така ще се създаде вътрешна връзка между всички хора. Ако не може да се направи тази вътрешна връзка, каквото и да постигнете, ще бъдете нещастни и ще страдате. Природата е определила нашето щастие и тази вътрешна връзка е пътят, по който можем да го реализираме. Защото щастието трябва да бъде достояние на всички. Човек не може да бъде щастлив, ако ... |
|
|
Защо свободните да следват инстинкта си за игра деца са по-щастливи, по-самостоятелни и по-добре подготвени за живота? ... Тази книга е антропологическо, историческо и психологическо изследване за начина, по който са се променяли разбиранията ни за образованието и ученето през вековете. Децата ни прекарват голяма част от времето си в училище, следвайки сухите инструкции на своите учители. Те трябва да седят мирно в час и да се занимават с тестове, които обикновено не разбират. Това образование напомня повече на затвор; то тласка децата към апатично отегчение или резки прояви, израз на неприемането му. Дори извън училище ... |
|
|
Политическата философия на Ортега и Гасет. ... „Днес явно мнозина са тези, които изпитват носталгия по стадния живот. Страстно се отдават на овчето в себе си. Ще им се да вървят вкупом, да крачат стадно, в една посока, овца до овцата, а погледът – в краката. Затова много народи из Европа са в търсене на пастира и голямото овчарско куче.“ „Свободата е нещо, което не може да бъде обичано само по себе си, както не може да се обича само профила на една жена без тялото, което го поддържа. За да обичаш свободата, най-малкото е нужно да обичаш и средствата за нейното осъществяване, за осигуряването .“ Хосе Ортега и Гасет „ ... |
|
|
Това е историята на лицето Гунчев, Орловски, Ястребовски, Соколинов, понастоящем Буревестников - дребен мошеник, комуто късметът и волята винаги изневеряват миг преди да приключи Големия удар, или гениален предприемач, принуден от историческата случайност да се сражава с вятърните мелници на соцсистемата. Театрално-деловите му превъплъщения винаги започват с апломб и завършват с обещание за женитба, защото при всичките си недостатъци нашият герой има едно голямо достойнство: разбира жените и се чувства отлично в тяхната компания. Създаден първоначално като сценарий и придобил статута на филмова класика с незабравимото ... |
|
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
|
|
В последния том поетът е събрал публицистика и есеистика, поместена в продължение на седем години във вестник "Стандарт". Читателят ще научи какво е мислел на глас Любомир Левчев в размирно време. ... |
|
|
Документален роман. Заглавието на тази книга - По особено мъчителен начин... - е част от параграф в Наказателния Кодекс на НРБ, касаещ престъпленията против личността, на каквито са подложени освободените български поколения след турското робство в наниза от войни - местни, общоевропейски и класово-партийни - под трицветното ни национално знаме, а после и под червеното... Историческите факти тук са изложени чрез проследяване съдбата на революционера Тодор Ангелов и неговите съвременници, която само може да ни удивлява - както с невероятната жизненост, така и с трагичната политическа обреченост на тези наши ... |
|
|
Книгата е от поредицата "Дунав - обединени в литературата". ... "Книгата "Господин К. на свобода" е преди всичко почит към Франц Кафка. Тази книга парабола е свързана с важен момент в моя живот: емигрирането ми от Румъния през 1987 . Когато пристигнах в Париж, преживях истински шок: шока от Свободата!В един прекрасен ден моят герой Козеф Й. е освободен от затвора, но за него свободата се оказва абсурдно, ненормално прогонване от света, към който е привикнал. Извън килията си, той се чувства напълно несигурен, измъчват го съмнения и той продължава да кръжи около затвора." Матей Вишниек ... |
|
|
Испанската Гражданска война (1936 - 1939) е зловещата увертюра към Втората световна война. Обръщението на испанските епископи от 11 юли 1934 г. е може би най-точната трагична оценка за генетичното начало на предстоящия апокалипсис: "Гражданската война - обявяват те - е въоръжен плебисцит срещу себе си на един разделен народ". И това наистина е най-страшното за един народ, за едно поколение, защото е с непоправими последствия, оставени, доколкото е възможно, неизвестното бъдеще да оздрави и евентуално благородно да прероди. За Тодор Ангелов и българските доброволци от интернационалните бригади, биещи се на ... |
