В книгата са включени романите "Убийство" и "Преображение Господне". ... "Всички у нас, които харесват световноизвестния роман на Труман Капоти "Хладнокръвно", трябва да бъдат наясно, че романът "Убийство" е талантлива и новаторска преработка на уроците на световноизвестната книга върху територията на българската литература. "Аз бях в ада", каза ми Любен Петков, във връзка с подготовката за написването на романа си. И повече не поиска да коментира, замълча. Вярвам му. Защото изпълнените смъртни присъди на героите му са последните изпълнени смъртни присъди в България. ... |
|
Was macht die bulgarischen Kloster so interessant und warum lohnt es sich, ihnen Zeit zu widmen und sie zu besichtigen? Vielleicht ist einer der gewichtigsten Grunde darin zu suchen, dass die Kloster wegen der spezifischen historischen Entwicklung des Landes zu den wenigen "lebendigen" Altertumlichkeiten gehoren, die bis heute erhalten geblieben sind. Oder ist es die Tatsache, dass mehrere dieser Kloster immer noch funktionieren und Sie in deren Hofen Monchen wie vor 500 oder sogar noch mehr Jahren begegnen konnen? In den mittelalterlichen Klosterscriptorien und -bibliotheken wurde die bulgarische Kultur ... |
|
Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, ... |
|
Монолози е сборник с изповеди. Разкази, споделени от различни човеци - тийнейджъри, самотници, хора, изпаднали от обществения поглед и станали прозрачни за другите. Диалози, които водим сами със себе си. В тази самотна форма на себеизразяване авторът е само точен проводник. Той слуша, чува и предава. Прилежно отразява и държи фантазията си подчинена на чуждото признание. Монолозите не търпят авторово флиртуване - усетят ли го, споделящите престават да са искрени. Тази книга е родена с идеята да бъде сцена. Трибуна за онези, които толкова малко слушаме, а толкова много имат да ни казват. Мария Касимова-Моасе завършва ... |
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
Бъдещето вече е тук. Идеи, за които фантастите мечтаеха, а всички ние смятахме за магия, се претворяват в реалността. От нас зависи как ще ги използваме. Технологиите променят живота ни толкова бързо, че нямаме време да се запитаме - какво следва? Къде остава човешкото в един свят на единици и нули? Докъде ще ни доведе възходът на изкуствения интелект? Как новите медии и форми на общуване променят начина, по който мислим и възприемаме света? Може ли да постигнем безсмъртие с помощта на компютрите... или обратното, да намерим края си като вид? Дигитални истории на журналиста и програмист Георги Караманев ще се опита ... |
|
Историите на Бимбалов са като да отвориш отдавна залостен прозорец след дълга зима - хем изненадващо свежи, хем сякаш ги помниш отнякъде. Не всички истории са разказани още. Разказите на Радослав Бимбалов го доказват. В свят на парадокси, сърдечност и страх, в абсурдната и изненадваща вселена на тези неочаквани истории може да ти се случи всичко - да видиш розово фламинго в автобуса, да обърнеш времето, да яхнеш Вятър или да ловиш мъмреци, да ти свършат думите. И всичко това ще е напълно нормално, защото си човек. Именно поизгубената, позабравена човещина е главната тема на Млък. Онова разнолико, противоречиво, но ... |
|
Клюки. Интриги. Страст. Изневери. ... Този сборник съдържа пиесите "Клюки", "Правителство", "Български разкази" и "Любовни истории". Иронични сюжети от българската действителност, която е поносима само ако я възприемем със смях. "Ани: От снощи ми е така нервно. Нели: Що? Ани: Снощи бях на рожден ден на Бобеца. Всички бяха там - Бобеца, Пицата с новото си гадже, Гълъба, Чефо, Цуфи, Динята, Милена малката, Тони... Пихме, пушихме нещо и по едно време дойде Ирина Рижата. Аз още като дойде, разбрах, че ще станат некви простотии. Викам: кой я е канил тая бе? Бобеца вдига рамене. ... |
|
"Блуграс" е сборник с разкази, в които реалността, един от най-енигматичните "текстове" в човешката вселена, получава прочита, който заслужава: с други думи тя, независимо дали е позната, странна или алтернативна, нито за миг не е представена на читателя като нещо едноизмерно и лишено от скрити пластове. Или пък банално. Петър Тушков пише не като разказвач на анекдоти, а като изследовател на вътрешните и външните граници на човешкото. Резултатът са единадесет разказа и една повест, дванадесет модела на миналото, настоящето и бъдещето, където оригинални идеи и ясен, красив език изграждат редкия обект, ... |
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов , аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |