"Всичко започна с един SMS. След това последваха и други... Поискани SMS-и, продължих да ги пиша. Неусетно кога и как ги превърнах в есета /така ги нарече мой близък приятел/. А аз ги нарекох "SMS-ece-TA". И да иронизирам всичко случващо се с мен, сложих и този "емотикон". Предвид сложните ми отношения с Фейсбук и всички украсителни знаци, за мен случващото си беше чиста подигравка. Вървях вече към 50-та страница. Нещата се променяха - тук-таме се появяваше и поезия. Поезия в проза - отново добави моят близък приятел - литературен критик. Там някъде във времето нещо беше чукнало сърцето ми. И ... |
|
|
Разкази и пътеписи. ... |
|
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
|
Известни катерачи от целия свят дискутират за предела в алпинизма. По редакцията на Лука Калви и Сандро Филипини. ... Книгата е посветена на големия български алпинист Боян Петров. Райнхолд Меснер пише авторска бележка специално за българското издание. В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, сред които е и българският алпинист Боян Петров , и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени петдесет години след статията на Райнхолд Меснер . През 1968 г., преди петдесет години, се извършва епохална промяна на ... |
|
|
"Рециклирането на спомени за любов е синоним на възкресение. Рехабилитация на чувствата. Борба с фамилна анамнеза. Физиотерапия за сърцето. Акт, в който създаваш сам себе си от парчетата на предишното си ничие "аз", заприличал на бездомен Бог, загубил вяра в собствената си религия и след умиране, повярвал в себе си отново. Когато душата е на изкуствено дишане, единственото лечение е поезията. Д-р Айча Заралиева го прилага успешно в "междуклетъчното пространство на мислите". Където всяка рециклирана любов става вечна, ничия и твоя едновременно." Ива Спиридонова Айча Заралиева е родена на 1- ... |
|
|
Илюстрации: Лида Пантелеева. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Изгубената мелодия" на Лида Пантелеева води читателя през лабиринта на страховити ситуации, тайнствени места, сини светкавици и чудати същества. Приказни дървета, невиждани цветя и божествени мелодии ще привличат вниманието ни. Ще се отваря и затваря Портала между паралелните светове, а страхът от силата на Вещицата ще породи тръпки у всяко дете. То ще плаче с призрака Тесфай, ще се ужасява от блатото в Черната гора, но и ще се сражава наравно с него за победата на Доброто ... |
|
|
В света на бизнеса шансът не е на ваша страна. Стартъпите имат лошия навик да се провалят, понякога по доста зрелищен начин. Не бихте искали да сте сред тези 90% провали, нали? Посланията, че талантливите и трудолюбиви хора неизбежно се издигат над сивата маса и жънат плодовете на успеха, изникнали в резултат на пролетите кръв, пот и сълзи, могат да бъдат подвеждащи. Упоритата работа не е достатъчна. И ако погледнете тези на върха, разбирате, че зад всяка успешна история стои нечестно предимство. Но това не означава само богатството на вашите родители или кого познавате. Нечестното предимство е фундаментално надмощие над ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
10 минути, 10 месеца, 10 години. ... "Да се учим от своя опит - това ни прави човешки същества. И все пак има поне едно нещо, на което бих искала да науча децата си, без да им се налага да проливат всичката пот, кръв и сълзи, които обикновено са необходими: как да вземат правилни решения. Казано с две думи, тази книга предлага именно това - нов подход за правенето на избор, който да ви даде възможност сами да градите живота си, независимо от това къде сте родени, как сте прекарали времето си досега и какви грешки сте допуснали по пътя. Предлагам строга дисциплина, която може да ви помогне да замените хаоса с ... |
|
|
Автобиография. ... Това е забележителната история на Бени Хин, познат по целия свят като един от великите изцеляващи евангелизатори на нашето време. Много от онези, които са присъствали на негови събрания, гледали са ежедневната му програма "Това е твоят ден!" или са го виждали в телевизионни предавания като "С Лари Кинг на Живо" са се питали: "Кой е този човек? И как е станал толкова известен?" Ще се преселите временно в Яфа, Израел, където ще наблюдавате събитията, оформили ранния живот на Бенедикт - най-голямото момче сред осемте деца на семейство от гръцки и арменски произход. Ще ... |
|
|
"Котаракът на Рей Бредбъри" е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри , с когото Кольо Николов има щастието да ... |
|
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
