"Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше... На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се е струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби ... |
|
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
|
Странното в „случая Георги Михалков” е, че изкуствено създаденият език есперанто става сякаш основен език за писателя и по-голяма част от книгите му са познати повече по света – Бразилия, Унгария, Швеция, Испания, Полша и т.н. А е странно, защото в разказите му тъкмо заобикалящата ни наша, българска, до спазъм позната, грозна и смешна, и малко тъжна действителност е добила художествена плът. Класически разказвач, Георги Михалков не се опитва да ни смае, а по-скоро споделя с нас смайващото наоколо, кара ни да го съпреживеем заедно с героите му и, ако можем, да се посмеем над собствената си глупост и несъстоятелност, а ... |
|
|
Илюстратор: Марсел Марлие . ... Марти и нейните приятели! Марти и нещата, които ѝ се случват! Това са все преживявания, с които малкото дете пораства. Реалните житейски случки се превръщат в приключения, в проблеми, които решава, научава нещо или си вади поука. "– Деца! – възкликна тя. – Не знаете колко се безпокоях за вас, като знаех, че сте навън в бурята. Добре, че сте се скрили тук, а не под големия бук. Току-що видях, че го е ударил гръм! При тези думи децата се спогледаха едно-друго, а после вдигнаха очи към леля си. – За кое дърво говориш? – попита Марти с леко разтреперен глас. – Онова, което се ... |
|
|
Една от най-значимите повести на Георги Марков - "Портретът на моя двойник", излиза в ново издание с твърди корици и предговор на Светлозар Игов. Редом с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г., повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра. Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра - Хиената. ... |
|
|
Сборник с разкази от автора на "Български рози". ... В своя нов сборник авторът открива персонажите си сред висшия църковен клир и висшата политика. Разказите са населени с романтици и мракобесници, с антигерои, шпиони и модерни феодали, с рано пораснали деца и крехки любовни двойки. Това са истории за опасни връзки между половете, за съвременни грехове и подвизи на тялото и духа, за отчаяните обедняващи фигури на съвременния град. Откровено политическа, оригинално съчетаваща елементи на трилъра и неоготиката, прозата на Георги Тенев ни изправя пред сюрреалистично огледало, в което се отразяват българските ... |
|
|
"Силата на прозата и на публицистиката на Георги К. Спасов е в това, че той не върти словесния бич над главите на безпросветните и корумпираните наши управници, той е сериозен и съсредоточен върху събития, факти и лица, без да взема страна на пръв поглед, но на втори - покосяващ и безмилостен, усещаме осезаемо, че е директно насочен към тъмния, умопомрачителен свят, в който живеем, който е невидимата страна на света с все по-смаляващата се духовност, нравственост и почтеност. Външното безпристрастие е своеобразна мимикрия, за да се запази перото му от тинята, от все по-задълбочаващите се екзистенциални проблеми в ... |
|
|
Недвижимите имоти са най-видимата част от благосъстоянието на обществото и са символ на техническите, социалните и културните достижения на съвременната цивилизация. Притежаването и възможността за използването на определен имот на съответна локация обикновено е отражение на определен финансов, административен, властови и обществен статус. Същевременно стоките и услугите, свързани с изграждането, използването и поддръжката на недвижимите имоти, са от определящо значение за всяка икономика и гарантират значителна част от трудовата заетост на различни по характер, квалификация и образование специалисти. Инвестициите и ... |
|
|
В монографията е направен опит да се даде емпирично обоснован отговор на редица дискусионни научни проблеми, свързани с индивидуалните различия при вземането на решение, чрез изграждането на цялостен концептуален модел и конструирането на специфично подбран инструментариум като предпоставка за създаването на емпирично валидизирана методология в областта на изследването на индивидуалните различия при вземането на решение. Получени са оригинални емпирични резултати, потвърждаващи, че стилът на вземане на решение не е идентичен с когнитивния стил (нито е негово подмножество, а съдържа когнитивен компонент, който не изчерпва ... |
|
|
Книжката е част от поредицата Любима детска книжка на издателство Скорпио и съдържа българска народна приказка, преразказана от детския писател Георги Райчев ."Оттогава на света все тъй, казват, е било то: Циндил-пиндил - зад плета, Джаста-праста - на хорото." Из книжката ... |
|
|
Критика, спомени, публицистика ... Тази книга беше диктувана от времето. По нея лесно могат да се разчитат нервните импулси на нашия преход. Всеки вик е предизвикан от нещо, което ставаше в българския духовен живот, в съдбата на родната литература. Опитах се да погледна към посоките, по които тръгнаха водещите литературни жанрове през това преходно време и да разбера до колко и как се отрази върху техния път и развитие промяната. Много горест и тъга има в тези мои размисли. Навярно не винаги съм бил прав, не винаги съм стигнал до дълбочината на явленията, но тревогата ми е била искрена. За жалост редица предусещания, ... |
|
|
Народ, психология, време. ... В "Книга за българите" писателят Антон Страшимиров разгръща целия си талант и влага своите богати познания за българската народопсихология. Той разглежда пет основни етонографски типажа, които съставляват нашия народ: мизийци, шопи, тракийци, македонци и рупци. Макар че в днешна урбанизирана България тези групи са трудно различими, по време на Първата световна война, когато е писана тази книга, те са били видими. Техните народопсихологически особености са описани от Страшимиров изключително колоритно и са илюстрирани с множество реални житейски истории. Читателят се потопява в ... |
