"Трябва да сме благодарни на Владимир Гаджев , когато вземем в ръка книгата му. Не очаквах, че в този неголям обем ще открия толкова много и нови неща от сложния пъзел, какъвто е животът на Никола Гюзелев и неговото време. Да, слушахме го на живо в България, има няколко книги и филми за него, интервюта и сега са достъпни... И приживе беше легенда. При цялата си достъпност и откровеност. И все пак има много "потайности" зад кулисите, за които можем само да се досещаме. И много скрита за нас сила в Гюзелев, която го направи уникален артист и педагог, повод за възхищение и пример за подражание. Артист от ... |
|
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
|
Романът е базиран на конкретни личности и събития от първите години на ХХ век - гемиджиите и солунските атентатори. Международно признат автор, Владимир Плавевски пише увлекателно, динамично, четивно, създавайки наситен с действие сюжет и пълнокръвни герои, с които читателят заживява. Салджията Йован и неговият помощник Арсений плават със сал по Вардар, наети от богат търговец да превозят стоката му от Велес до Солун. Пътуването се превръща в невероятно приключение, тъй като по пътя те попадат в поредица драматични ситуации. Сблъскват се с жестокостите на все още властващото по тези места робство и върховенството на ... |
|
|
"Човекът и сянката" е любовен роман. Психологическа драма, движена от страсти и илюзии. Това е история за американската мечта и нейното странно „сбъдване” на Балканите. Действието прескача между малък български град и химеричния Вашингтон. Героите търсят щастие, търсят себе си в другия. Но съдбите им се оказват преплетени в опасен любовен триъгълник на границата между реалния и виртуалния свят. Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор и преводач на поезия в издателство "Народна култура" от 1982 до ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
Само най-верни и близки от обкръжението на Ленин хора знаят, че в края на живота си, вече тежко болен, вождът на световния пролетариат се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 година, едва започнал да се съвзема, Ленин почти непрестанно мисли за Бог. "Бъдете като децата, защото тяхно ще е Царството Небесно" - казва Спасителят в Евангелието на Матея - и Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В ... |
|
|
"Има мигове когато ти си открита пропаст а аз съм камък наречен да падне в любовните клопки на твоето тяло грабя мигове сам плячка на мигове мярка за дължина моето падане ми е дало страстта из основи се разлюля и времето пак се раздвои на две самотни и на две тела" Владимир Кршиванек Владимир Кршиванек е роден на 7 май 1951 г. в Колин над Елба. Част от детството си прекарва в Пекин, а от юношеството си - в Хавана, където баща му е представител на родни промишлени обединения. Завършва Педагогическия факултет на "Карловия университет", Прага. От 1990 г. е преподавател по чешка литература към ... |
|
|
В книгата се прави опит за цялостно решение на проблема с представянето на датата и времето в базите от данни, макар че се базира на релационния модел на данни, но предложените решения имат приложимост и извън модела. ... |
|
|
Впечатления на военния кореспондент ... Кой е Владимир Сис и защо е наречен българофил? По време на Балканските войни 1912-1913 роденият на 30.06.1889 г. в с. Маршов до Бърно млад журналист Владимир Сис става официален военен кореспондент на в. „Народни листи“ Прага към щаба на Втора армия в Тракия и обикаля неуморно фронтовите армии , за да напише своите знаменити репортажи, издадени в Прага през 1913 г. в сборник „От бойните полета на България“. Сборникът, претъпял две поредни издания в Чехия за едно лято, за съжаление и до днес не беше преведен и издаден, влизайки в графата „забравен“ и „недостигнал до българския ... |
|
|
Електрически роман за необикновения живот на един от най-удивителните и цветни изобретатели на XX век. Никола Тесла е човек, който си остава вечно неразбран. От своето село, през това, което представлява днешна Хърватия, където баща му, сръбски православен свещеник, отхвърля неговия талант, до бурните си години в Ню Йорк и нажеженото му съперничество с Томас Едисън, Тесла е както демонизиран, така и миропомазван. Изобретателят улавя бурните години на зората на електрическата епоха, където неговият усет за показност го държи в центъра на общественото внимание. Зад всяко изобретение с добър край - сред които ... |
|
|
Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света? Отговори на тези въпроси читателят може да намери в романа "2084-та". Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? "Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави", ... |
|
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
