Замъкът Нойшванщайн Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 km от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват. Таня Николова ... |
|
|
Федя Филкова (родена през 1950 г.) е поетеса, авторка на седем стихосбирки - "Цветя с очите на жени", "Нежен въздух", "Рисунки в мрака", "Крехко разпятие", "Моята твоя любов", "Второ сърце" и "Нищо тъмно", и сборникът с разкази - "Третата жена". Преводачка на повече от 20 книги с немскоезична поезия и проза. Стихотворенията ѝ са издадени в книги на турски и испански, а през 2013 г. на немски език излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения ("Nachtgras", Drava Verlag). След демократичните промени в България през 1989 ... |
|
|
"Книгата Дръвче зад прозореца се състои от две части, обединени от една идея, като между тях стои времето. Те са излизали в отделни книги през различни периоди, но свързани в диптих, предлагат една нова концепция, една завършена картина, чието послание е свързано с приемствеността на живота, с израстването на човека, със смисъла да се предадат знанията на новото поколение." Милка Стоянова "Милка Стоянова е един от най-нежните поетически гласове не само в Бургас, но и в България. Стиховете ѝ навяват лека меланхолия, едно усещане за носталгия и печал, които обаче не натъжават, а по-скоро ни карат да ... |
|
|
"В "Ускорени пейзажи" на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се "хване слънцето" – в обектива, в думата, в жеста. На пръв поглед лежерните "акварелни" стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи - плод на светлина и въображение. Книга, която ускорява сърцето, окото, ума..." Надежда Радулова Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик и "Колеж по международен туризъм", Бургас. Работила е като журналист на ... |
|
|
"Всичко това" е, най-кратко казано, лична антология от спасени думи, мигове, състояния, пространства и време. Може да се каже, че тази поезия - и поетика - е затворила кръга си, направила е пълна обиколка по него, опознала е себе си и сега се връща към изхода, извора, началото, реката (както се нарича едно от най-хубавите стихотворения в книгата), но вече с една Еклесиастовска печал, с дълбоката, но и успокояваща крайностите тъга на познанието, с онази печал, която е друго "докосване на светлината", ако използвам заглавието на втората Иван-Странджева стихосбирка, издадена в далечната 1984 -та . " ... |
|
|
"Разправа с поезията" е една яростна, но и много лирична книга. За да живееш истински е необходимо не само да имаш сетива, но и да си сензитивен, неформален, реактивен. Да си с широко отворени очи във всички посоки, включително навътре. Към теб самия, където е задължително да си честен. Да задаваш въпроси без да търсиш единствения отговор. Тогава се случва поезията - като извор, като еуфория. С което обаче, би могла да бъде и опасна - и да се превърне в нещо обсебващо, звяр, който те иска само за себе си. Тази книга със стихове е точно това, което търсите, ако, разбира се, обичате поезията и имате смелостта да ... |
|
|
С керамични пана от Венелин Пенчев."Заглавието Смъртта на татко и други работни материали съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката по обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка. И стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкрие обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата (на пръв поглед) на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на ... |
|
|
"Последният Буенос Айрес е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят - дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезезоя, и напук на всички ... |
|
|
Избрани стихотворения, сред които ще откриете "Продавачът на гевреци", "Краен квартал", "Къща с градина", "Сто години самота", "Писмо до непоискване", "Депресия", "Лунапарк" и други."И в дрехата пъстра, скроена за празник, минавам сред всички сергии кресливи: тук - кон за кокошка, там - смет срещу сливи; очите ми пълни, ръцете ми - празни. Отколе гладът този свят управлява (гладът е делител, душата е кратно), но не да прежѝвям и не да се жалвам дошла съм на него, макар и за кратко." Надя Попова ... |
|
|
Може би в този том стихотворенията са най-разнообразни и като тематика и като форма. 1999 г. беше най-болезнената и най-радостната в моя живот дотогава. Роди се внучката ми Тамарка и почина майка ми. "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов! Ето, завесата пада - кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада. С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай. Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!" ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
|
|
"Откритието на Екатерина Григорова , много важното и само нейно си поетично откритие: поезията не е спирала да се приспособява. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия - едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..." Митко Новков "Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ... |
