Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
Пролетно стихотворение На дървото отсреща два сиви кълвача търкат гушки после отлитат единият почуква и другият почуква различни клонки чук-чук чук-чук зеленото на листата ги чува и се показва бялото на облака ги вижда и се скрива ти ми се усмихваш и аз ти се усмихвам в цъфналото утро. Таня Николова ... |
|
|
Съставител: Ейбъл Дебрито. ... "Съставянето на сборник с най-добрите стихотворения на Чарлс Буковски е великанско предизвикателство. Буковски е легендарен с това, че е писал почти всяка вечер, а на следващата сутрин е унищожавал по-голямата част от написаното - и все пак за петдесет години е оставил хиляди стихотворения. Включените тук са деветдесет и пет. Буковски дестилира живота, за да достигне до самата му същност, и извлича вълшебството на всекидневието с неподражаема, недостижима простота." Ейбъл Дебрито, съставител ... |
|
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
|
В настоящето издание е представена една поетична антология, която ще ни разходи през десетилетия от живота на Николай Рангелов ."Аз искам да бъда свободен, да мисля и да чувствам, това що ми се мисли и чувства, и да няма нужда на чужди двери, да тропам, щастие да прося и моля. Не! Не ще да бъде! И знайте, друга е моята душевност, и други начини аз зная, що да искам и как го искам!" Николай Рангелов Николай Рангелов е автор на седем издадени книги с проза. По-известни негови книги са: Съществото, Седмата зора, Южен кръст, Мълчаливият, Заветът на Монтесума и Черната сирена - приключенски, фантастични и ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
|
"Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си Повод за небе (1993), На 22. Апокриф за дъжд (2004, 2007), Adrianopol'dan Edirne'ye" / От Адрианопол до Одрин (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на Житие и страдание на грешния Софроний и Книга за Софроний на Вера Мутафчиева и Книга за българите на Петър Мутафчиев . Както и предишните книги на Азиз Таш, така и Небе на 33 не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, ... |
|
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
|
"В ръцете си държите книга, която е магическа. Ще я прочетете наведнъж, но със сигурност не веднъж. Ще попаднете в светове, в които ще се усещате като Алиса в Страната на чудесата и ще се питате накъде ви водят: Нагоре ли? Надолу ли?... Светове, изтъкани от много истина, болка, пеперудени облаци, люлки от змии, студени кралици, самотни ездачи и приказни герои. Закъде без капризната Госпожица Рут, затворена в комфорта на лъжливото си царство, и Мартин Идън, това момче мечтател? Всички те ще оживеят по невероятен и напълно различен начин, за да ви накарат да усетите силата на бунта на едно смело сърце, което не се ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
|
Почти всички японски поетични антологии след Майношо са създадени по императорски укази. Едно от малкото изключения е антологията "100 стихотворения от 100 поети". Всъщност има няколко антологии с такова заглавие, но сред тях най-представителна е тази на Фудживера но Тейка, известен като Фудживера но Садаие (1162 - 1241). Именно за нея става въпрос тук. Тя се изучава от каноничните (императорски) антологии преди всичко по това, че стиховете в нея са подредени хронологично, а не по тематични цикли. По този начин в нея е представена историята на японската поезия от древността до началото на XIII век. ... |
