Д-р Филип Уайлд, блестящ учен, надарен с остроумие, богатство и огромна телесна маса, е навикнал да бъде унижаван и мамен от съпругата си – младата, стройна и разкрепостена Флора. Един измежду нейните любовници дори документира изневерите й в роман под надслов „Моята Лаура” и го предоставя на съпруга й. Поруган, Уайлд търси наслада във виртуално себеунищожение. Набоков пише „Оригиналът на Лаура” с прекъсвания през периода 1975 – 1977 година. Осъзнавайки, че не ще успее да завърши книгата, преди смъртта си той разпорежда на жена си Вера и сина си Дмитрий ръкописът (който представлява 138 каталожни картончета, изписани ... |
|
Пу Сунлин (1640 – 1715) е автор на 431 новели, които, по мнението на изследователите, бележат апогея на китайската класическа литература и представляват културен феномен, своеобразна енциклопедия на живота в Китай през смутния XVII век. В този най-пълен подбор на български език, състоящ се от 48 новели, читателят ще се докосне до свръхестествени създания и тайнствени явления, до магическите аспекти на будистката и даоистката духовност и китайския фолклор. Отзиви Има хора, които могат да забележат окото на комар, а има и такива, които дори планината Тайшан не виждат. Има хора, които долавят и шумоленето на мравките, а ... |
|
Шарл дьо Гол (1890 - 1970) - Президент на Република Франция (1959 - 1969) Патриотизъм е да обичаш страната си. Национализъм - да мразиш чуждите. ... |
|
Страстната история за Кармен, вдъхновителката на поколения творба на Проспер Мериме."Талантът на Проспер Мериме е бляскав и тъмен като Испания, която той изобразява с цялата ѝ рафинираност и убийственост в страстите. Там той е Гоя на писаното слово." Барбе д'Оревийи ... |
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
"...Книгата е пламък, по-висок от небето!... ...Нека си позволим празно място и грешки, истерия и тъга. Нека не заобляме ръбовете, докато се получи топка, която се търкаля гладко, като по магия... ...Когато пиша стихотворение, аз забивам стрела, стрела с червен връх, с отровна среда и окървавен край... ...Аз облизвам проклетата си душа с езика на пишещата машина... ...Никога не съм поглеждал тази пишеща машина без усещането, че нещо, някъде, някакви странни божества или нещо напълно неназовимо ме е благословило с един абсолютен, бъбрив и чудесен късмет... ...Когато всичко става най-добре, то е не защото си избрал ... |
|
Съдбата на Франсоа Вийон (1432 - 1463?) е бурна, престъпна и кратка. Той неведнъж попада в затвора, неведнъж се докосва до смъртта. Поет гениален и модерен, изпреварил времето си, той пише за земните удоволствия, за парижките кръчми, за леките момичета, за приятелите и съучастниците, за враговете и силните на деня, за целия тръпчив, сладостен и опасен живот. Стиховете му, шеговити или драматични, остроумни или покъртителни, са образец за виртуозна игра със словото. Франсоа Вийон остава почти непознат за своето време и е преоткрит през XVI век, когато произведенията му са публикувани от Клеман Маро. Роден през 1431 г. в ... |
|
"Пещерата" - това е кухнята в приземието на благороднически дом, където социалното разслоение е категорично и безусловно. Горните етажи - на господарите, и долният - на прислугата, са два различни свята. Но понякога се случва страстите да пробият границата... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия представяни по всички световни сцени. "Пещерата" е не само вълнуваща творба, но и драматургичен експеримент - едно от действащите лица е "авторът", който пред публиката изпробва различни варианти за развоя на пиесата. ... |
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
"Любовта не е слабост. Любовта е сила. И само тайнството на брака може да удържи стихията ѝ." Борис Пастернак "Ожени се при всяко положение. Ако случиш на добра съпруга, ще си щастлив до живот; ако е лоша - ще станеш философ." Сократ "Бракът е единствената война, при която спиш с врага." Ларошфуко ... |
|
„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |