"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин , колко трагика у Есенин и Канети , колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
"Конче-Гърбоконче" е най-известното произведение на именития руски писател Петър П. Ершов (1815 - 1869). Първите четири стиха на приказката са нахвърляни от А. С. Пушкин , който я е чел в ръкопис. Великият поет се възхитил от звучността и лекотата на стиха, чисто народния хумор и богатата образност и казал: "След такъв род съчинения мен може и да не ме четете". Още докато Ершов бил жив, книгата му претърпяла 7 издания. Днес тя е позната в целия свят като един от образците на руската детска класика. Венелин Вълканов е любим художник на няколко поколения деца. Илюстрирал е над 100 книги, някои от които ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
Разкази. ... Настоящите разкази от сборника му "Обитателите на кафе Бразилия" са художествено-документални очерци за популярни в близкото минало разградчани, които друг наш автор /Росен Лицов/ сполучливо нарече "пъстри граски камъчета"."Образите му се срещат или се развиват в едно кафене, като многоцветна палитра, груби и недодялани, наивни и романтични - мълчаливи бунтари на своето време, но несъмнено личности, описани без досадни подробности, очертани само с щрих на молива, като детска рисунка, която е забравил да попълни с боичките, други с неповторими цветове, като светлина разположена в ... |
|
|
"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са ... |
|
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
|
Стоян Вълев е автор на романа "Когато Господ беше в отпуск", двутомника "Българският Декамерон", разкриващ народния еротичен фолклор, сборника с разкази "Време за изневери", сборник с преразказани от него "Най-страшните български приказки". Преди да се обърне изцяло към литературата, завършва "Пловдивския университет" и е всеотдайно предан на журналистиката в Пловдив – усърдно пише в някогашния вестник "Отечествен глас", бил е редактор в също някогашния вестник "Комсомолска искра" и свръх активен сътрудник на радио "Пловдив". Бил е главен ... |
|
|
Адаптация - Тоби Форуърд, илюстрации - Ясен Гюзелев ... Ясен Гюзелев е един от най-изтъкнатите илюстратори в наши дни. Неговото изкуство се характеризира с брилянтна техника, вдъхновена от Ренесанса, реалистичните школи на XIX век и Сецесиона. Илюстрациите му са модерни в своята концепция за дизайн, гледни точки, игра между светло и тъмно. Характерната перспективна игра ни препраща към изкуството на Ешер. В списъка на книгите, които е илюстрирал, присъстват заглавия като: "Алиса в страната на чудесата" и "Алиса в огледалния свят" на Луис Карол "Пинокио" на Карло Колоди "Дама пика& ... |
|
|
Сега, след толкова години, отново ме връхлетя поетическата буря. Бях 16 годишен, когато не можех да не пиша стихотворения. Всеки ден тръгвах към Морската градина, сядах на една пейка до паметника на Пушкин и се понасях във въртопа на самохипнозата. Благодаря на съдбата, че в момента е същото. Освободен от театър, от всякакви служебни задължения, от политически съблазни и конюнктурна суета - искам да пиша поезия. И пиша... Това, което предлагам е писано само след 2000 година, но повечето е написано през януари и февруари 2002. Не зная дали това е най-добрата ми книга, но мисля, че е най-компактната и изпята на един дъх. ... |
|
|
Раждането на Франкенщайн. На четиринайсетгодишна възраст Мери Шели - тогава още Мери Годиун - заминава за шотландската провинция на гости на семейни познати. Там между Мери и дъщерята на домакините Изабела Бакстър възниква топло приятелство. Двете кръстосват местности, които пазят многовековни истории за чудовища и духове. Един ден се натъкват на същество, което няма много човешки черти - крайниците му са грозни и тромави, а главата - животинска. Четири години по-късно Мери и любимият ѝ, поетът Пърси Шели, посещават приятелите си Джон Полидори и Лорд Байрон във вила на брега на Женевското езеро. Една вечер ... |
|
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
