От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължавала бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух благодарение на ... |
|
Трима мъдреци от Древен Египет Три разказа отпреди 4 000 години Една велика култура в "период на преход" Това издание има за цел да представи на вниманието на читателя първите в историята текстове, описващи период на криза и упадък в човешкото общество. ... |
|
От основаването на Града ... Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата "История на Рим" е била и днес продължавала бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книга в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35. Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух благодарение на ... |
|
Още през Третото хилядолетие преди Боговъплъщението - т. е. столетия преди записването на текстовете от Стария Завет - египетските мъдреци, като Птаххотеп и Ахтой, се радват на почит като автори на поучения. Основните теми са доброто говорене и слушане, подчинението на божията воля, ненавреждането, отговорността за делата на човека предвид следсмъртната му участ. Най-древната мъдрост на човечеството е изписана с оригиналните йероглифи, преведена и представена от основоположника на египтологията в България Сергей Игнатов . ... |
|
В основата на египетската писменост лежи родилата се от рисунката пиктография. От нея води началото си йероглифната писменост. Йероглифната писменост възникнала на границата между четвърто и трето хил. пр. Р. Хр. и просъществувала до IV в. сл. Р. Хр., като дала живот на други два вида писменост: йератика и демотика. Йератиката - скорописен вид писменост - се появява през III хил. пр. Р. Хр., а демотиката - съчетание на скоропис с принципи на стенографията - през VII в. пр. Р. Хр. Интересът към египетската писменост датира от Античността. Още Херодот отбелязва, че египтяните имали два вида писменост - свещена и народна. ... |
|
Sergei Ignatov : Professor of Egyptology, New Bulgarian University, Sofia Founder and director of the Bulgarian institute of Egyptology, New Bulgarian University, Sofia M.A. and Ph.D. in Egyptology from St. Petersburg University, Russia. Specialized in All Souls College, Oxford He served as a Minister of Education, Youth and Science, 2009 - 2013 Rector of New Bulgarian University 2002 - 2009 Dean of the Undergraduate School, NBU 1999 - 2002 Head of the eapertment of Mediterranean and Oriental Studies, NBU 1998 0 2002 Has published widely in the field of Egyptology ... |
|
Знаете ли какво е хомагиум? А кралски инсигнии? С едно кликване интернет ни дава отговорите. Но как да се ориентираме в необятното море от информация, която често ни обърква, а и лесно се забравя, ако не се включи в система от базисни знания и не се подчини на нейната логика? Тази малка книжка предлага именно това - основата, нужна на всеки любознателен читател, за да разбере и осмисли сложната и трудна за запомняне фактология, отнасяща се до Западноевропейското средновековие. В нея пределно ясно и достъпно, с много илюстрации са представени не само най-важните исторически събития и личности, а преди всичко духът на ... |
|
Книгата е посветена на осмислянето на догонващото развитие на основата на историческата приемственост. Основа на разглеждането са историко-философските възгледи на Мартин Хайдегер, като акцентът е преместен от екзистенциалността, съответно екзистенциала на Грижата, върху историчността и съответно върху Съдбата, разбирана посредством Избора. Същностно е разглеждането както на понятието, така и на историческия екзистенциал за Историческо време.Последното не съвпада с природното, тъй като е неравномерно, нехомогенно, притежава сложна вътрешна структура, може да се разглежда съсредоточено в особени точки на исторически избор. ... |
|
ХХ в. е векът на войните. Световни войни, войни за колонизация, конвенционални войни, преврати, революции, конфликти с различна интензивност..., формите на войната станаха многобройни. Появата на ядреното оръжие предизвика важен поврат в областта на стратегията и доведе до преосмисляне на войната през втората половина на века. Въпреки това светът днес поставя един нов въпрос: "Навлязохме ли вече в "постядрена" ера?". Книгата предлага изследване на различните форми на конфликти през годините, както и на прогреса на въоръженията и еволюцията на стратегическата мисъл. Тя е размисъл за многобройните усилия ... |
|
Зная, че въпреки старанието, могат да се намерят грешки, неточности или пропуски в този труд. Независимо от това, настоящата книга може да бъде полезна в няколко направления: да задоволява интереса към миналото на Трявна и към църквата "Св. Георги" да бъде градивна за по-съвършен труд на тази тема да служи за справочен материал на историци и краеведи Вера Христова ... |
|
В периода между края на Античността и началото на Средновековието в Европа се появяват племена с чудати наименования - остготи, вестготи, вандали, франки... Сриват Римската империя и създават самостоятелни държави. Епопеята на варварите не се изчерпва с насилието на страховити воини с дълги разрошени коси, въоръжени с брадви, които пият бира от черепа на врага и отвличат избраниците си. Под властта на необикновени крале и кралици, те изграждат общества със сложно устройство, със свои закони, вяра и нравственост, чиито следи прозират и днес. Кои са всъщност варварите? Завоеватели, кръвожадни грубияни, повелители на ... |
|
По своята значимост и мащаб делото на британския лингвист и изследовател Хенри Роулинсън е сравнимо единствено с постиженията на френския египтолог Жан-Франсоа Шамполион. Авторката на редица трудове по археология и стара история Лесли Адкинс посвещава тези страници на научния подвиг на англичанина, благодарение на който Древният Изток става по-разбираем. Търсенията на Роулинсън, сблъсъкът със загадъчните древноперсийски и асировавилонски клинописни надписи, тяхното дешифриране, трудният път на доказване пред научната общност във Великобритания, преживяванията в страните на Ориента - такава е "сюжетната" тъкан на ... |