Тамбос е чувство при древните гърци. Чувство на вълнение и страх пред необяснимото. Чувство за божественото, което оставя този, който го изпитва, без думи. Чувство смесено и магнетично, което не подлежи на бързи и лесни описания. Чувство по своята природа дълбоко лирическо. Не е нужно да пътуваш до древна Гърция, за да изпиташ тамбос. Съвсем достатъчно е да оставиш вратата отворена. Това е тамбос - способност за изумление, дори когато, като в стих на Георги Рупчев , сме "уморени от чудото". Способност за благодарност, дори когато всичко е изгубено. Тамбос. Отзиви "Людмила Миндова пише на ръба на личното ... |
|
"Филип Маркулиев е своеобразен натуралист. Той описва социалната джунгла в каквато се превърна българското общество, в груб, но адекватен и майсторски проведен стил. Точно този добре овладян стил прави разказите му увлекателни за четене, макар и оставящи горчив привкус. Но ако неговият поглед към живота е немилостив, то е и защото той има смелостта да погледне там, където естетстващият литературен "истаблишмънт" не смее и да си помисли да погледне. Ето това наричаме "нова вълна" в литературата впрочем." Ани Илков "В "Между стените" има от писането на Ървин Уелш - мрачно, ... |
|
"След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют." Георги Господинов "Димитър Ганев превъзхожда "младата" ни поезия в редица аспекти: овладяността, ерудицията (да не се обърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато "Никол слиза по стълбите", авторът ѝ се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци." Иван Ланджев Димитър Ганев е роден през 1992 г. в София. Учи философия във Виенския университет. ... |
|
Десислава Димова е изкуствовед. Живее в Брюксел и работи в областта на съвременното изкуство като куратор и критик. Завършила е изкуствознание в НХА, специализирала е философия в Мидълсекс, Лондон и е докторант по съвременно изкуство към БАН. "Портрет на художника като млада" е първият й роман. Той се издава като номиниран за наградата на Фондация "Развитие 21". Елисавета Консулова-Вазова е една от първите жени художници в България. Твори в началото на XX век и е сред представителите на българския импресионизъм. В романа на Десислава Димова тя се превръща в прототип на съвременна художничка от XXI век, ... |
|
"Historia magistra vitae в "Девет книги достопаметни дела и слова" на Валерий Максим. Той не е сред първенците на римската проза. За това би могла да свидетелства и оскъдността на биографични данни за него. Точно може да бъде фиксирано времето на разцвета му - годините на управлението на Тиберий (14-37 г.). Сам в съчинението си съобщава за скромните си материални възможности и за благоразположението на видния Секст Помпей. Но оттук нататък няма сведения било за произхода (хипотетично свързван с рода на Валериите) и образованието му, било за живота и края му. Единственото сигурно свидетелство за неговата ... |
|
Поредицата "Европа - разбирана и правена" е съвместен проект на Френското министерство на външните работи и европейските въпроси, на Френският институт в България е на Нов български университет . Наречена е на едноименната книга на проф. Богдан Богданов , Президент на Нов български университет. Целта на поредицата е да публикува на български език съвременни френски автори, да допринася за разпространението и популяризирането на най-новите открития, да поощрява прилагането на идеите в университетската среда и изграждане на мостове между изследователите от различни държави. Милад Дуеи е професор в Катедрата за ... |
|
Двуезично издание на български и чешки език ... Тереза Рийдълбаухова (1977, Прага) завършва чешки език и литература и френски език в Карловия университет в Прага. През 2007 г. защитава докторат по чешка литература. Понастоящем преподава чешки език към Катедрата по славистика в Сорбоната. Автор е на три стихосбирки: "Сини ябълки" (2000), "Една дълга нощ в Бискупов" (2005), "Дон Витор си играе и други стихотворения" (2009) и поемата "Образ на девичи плач" (2002). През 2001 г. създава в дома си на Лоретанския площад Литературен салон, в който участват както чешки, така и чуждестранни ... |
|
Книгата предлага цялостна теоретическа и литературноисторическа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на ХХ век. В центъра на изследването са поети, осъществили радикалния поврат в езика: Константин Павлов , Ани Илков, Златомир Златанов , Георги Господинов и др. Но това не е сборник с очерци за отделни автори, а цялостно конструиран литературноисторически и философски разказ, в който случващото се през 90-те е органично вписано в едрата логика на националния литературен процес. Така постмодерното е проблематизирано в самата си сърцевина ... |
|
"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации. Иначе как би могла да съчетае така умело и пленително, както го прави в много стихове, митология с най-банален личен спомен от детството, да ни преведе от Пъпът на Света до Бургас, да говори за "смешение на културите", без всичко това да звучи надменно или дръзко, а просто тихо, но твърдо?" Петя ... |
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
Стихове. ... "Поезията на Мира Душкова е пълна с неща, с мириси и гледки, тъй както други стихосбирки просто са изпълнени с думи. Може да се каже и така: тук гъмжи от птици, насекоми, хора и животни, уши, опашки, барабонки, джанки, леблебии, улици, кафенета, глезени, сандали... Разбира се, понякога добрата поезия може да проблясва и само в подобни изброявания, но умението на Мира Душкова е да разговори всичко това, да извлече усещане, спомен, смисъл от всяка конкретика. И още нещо много важно - тези стихове имат съзнанието (наречете го философско или филологическо) за непреодолимата напрегнатост и разцепване между ... |
|
"В дебютната стихосбирка на Мирослав Бърдаров (роден 1967 г.) се смесват и шумят най-различни почерци, реплики, малки и големи истории, цели писмености. Само по себе си това не е Бог знае какво, и най-романтически настроеният поет трябва да е разбрал, че светът е отдавна съчинен, измислен, че и описан отчайващо добре. Номерът е, как от вече зададеното, от реди-мейда на света, със същите до болка похабени знаци да опишеш собствените умори и екзалтации, щастия и пропадания. И те да звучат като казани за пръв път. Или поне малко по-встрани от вече видяното. В най-добрите стихотворения от тази стихосбирка Мирослав ... |