Книгата "Летящото магаре" представлява том избрани творби, написани от Александър Урумов и публикувани в сборниците "Приказки в края на времето", "Малкото име на дните" и "Тиква"."Талантът на Александър Урумов е мощен и непресъхващ. Мъдри истории на красив български език." Здравка Евтимова "Предизвикателство към традицията на подценяването, презрението и завистта. Болезнени архаични пластове, дълбоко заровени в душите човешки." Валери Стефанов ... |
|
|
"Със своя холистичен поглед към живота, творчеството и наследството на Петър Дънов , Александър Ранев легитимира смисъла и мястото на една оригинална българска педагогика, която мнозина разпознават, но малцина познават в дълбочина." Проф. Силвия Николаева "Този труд е резултат от продължителен и последователен научен интерес на гл.ас. д-р Александър Ранев. Той е плод на желанието му да опише и да предостави системно от позициите на академичен учен и университетски преподавател Слънчевата педагогика на Учителя Петър Дънов с нейните безспорни възможности за духовно-нравствено хармонично развитие на човека. ... |
|
|
Книгата "Патриотични уроци" на доц. д-р Александър Йорданов съдържа 38 студии и статии за смисъла на родолюбието, написани под формата на уроци за "млади патриоти и демократи". В 38 урока се анализират най-важните събития в българската и европейската история от втората четвърт на 19-ти и през 20-ти век. Уроците представят българската гледна точка към тези събития и внушават родолюбието като изконна българска ценност. Тълкуването на историческите факти представлява нов и различен прочит от този, който в недалечното минало е предлагала българската образователна система. Авторът е известен политик и ... |
|
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
|
Александър Куприн (1870 - 1938) е руски прозаик, един от най-известните писатели от началото на XX век. Въпреки трудната си съдба, той успява да запази в себе си любовта към живота, неизчерпаемия си оптимизъм и човечност. Неговите разкази ни учат на съчувствие и отзивчивост, учат ни да не оставаме равнодушни към страданията на другите. Съвременниците му го наричат "руския Мопасан" заради умението му да изгражда увлекателни сюжети и да описва точно характера на персонажите си и подробностите от техния бит. Куприн е всепризнат майстор на краткия разказ и автор на чудесни повести, той успява да заинтригува ... |
|
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |
|
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
|
100 къси разказа. ... "Скъпи читателю, Ако четеш тези редове, значи със сигурност си читател. И то скъп, защото държиш в ръцете си сто скъпи за мен разказа. Тези разкази стигнаха до сърцето ми по свои пътища. Като парченца хляб, изпуснати от излитащи гълъби. Като споделена болка на приятел. Като спомен от детството, който те води за ръка в съня ти. Посрещах всеки разказ с отворени обятия - без значение дали носи усмивка или сълзи, без значение отблизо ли идва или отдалеч - всяко растение от човешката ботаника на чувствата намери в тази книга своя дом. От тиквата, та чак до белия трън. Имах само едно условие - всички ... |
|
|
Книгата съдържа статии и студии в разделите: Будизъм, Корея, Монголия, и статии за проф. д.ф.н. Александър Федотов."Непрежалимият Александър Федотов (Сашата) беше много повече от руски и български филолог, много повече от полиглот на различни епохи, повече от доктор на филологическите науки или професор по корейска, монголска и тибетска литература в Софийския университет. Беше повече от директор на Центъра за изучаване на източни езици и култури в Алма матер..." Юри Михалков ... |
|
|
Известният петербургски фитоенергетик и автор на популярни книги Александър Кородецки е изучавал дълги години методите на нетрадиционната медицина и тайните за лечение на знаменити билкари. Сега самият той е придобил уникален опит в събирането, приготвянето и използването на лечебните растения с отчитане на техните биоенергийни особености. Дълбоките му познания в тази сфера са му позволили да състави хиляди рецепти от уникални смеси с висока ефективност. Но Александър Кородецки не се задоволява с постигнатото. Макар да е станал ненадминат специалист в областта на билколечението, той продължава да се учи от своите колеги ... |
