Книга първа от поредицата "Змия и гълъб" от Шелби Махурин . ... Рийд и Лу са предопределени да бъдат врагове, но любовта има други планове... Преди две години Луиз льо Блан, единствена дъщеря на Господарката на вещиците, наречени Белите дами, е избягала от майка си и се укрива в земите на краля. А за да не могат да я намерят, тя се е отказала от магията и преживява с онова, което успее да открадне. Но вещици като нея биват преследвани и изгаряни на клада от заклетите ловци към Църквата. Рийд Дигори е капитан на ловците. Неговият живот е отдаден на Църквата и на правилото: Не оставяй жива вещица. Неочаквано ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
Този роман е любовен химн към онова "трето измерение" на мъжа и на жената - двойката. Необратимата съдба разкъсва единението на Яник и Мишел. Но едно любовно отчаяние, което се отчайва от любовта, за тях е неприемливо противоречие. Човек трябва да извоюва победа над смъртта. Яник казва на Мишел: "Ще изчезна, но искам да остана жена. Ще бъда за теб някоя друга. Върви към нея. Срещни друга женска половина. Най-жестокият начин да ме забравиш е да не обичаш повече." И по този начин се появява Лидия и онова, което ще се събере отново във вихрена възхвала, отвъд ефимерното, двойката, в която "всяко ... |
|
|
Поезията на Вардан Хакобян е белязана с дълбок драматизъм и екзистенциалност, често изразени чрез автентична парадоксална метафоричност. Драматизмът на Вардан Хакобян е мъдър и светъл, катарзисен - той не внушава безнадеждност и отчаяние, а обратното, в сблъсъка с омразата се ражда любовта, в сблъсъка с мрака се ражда светлината, в сблъсъка със смъртта се ражда нов живот. Неговата поезия е свидетелство именно на тази трансформация, следствие на която посредством "космическото съзидание" на Словото - "Черната градина" ("Градината на смъртта") се превръща в "Градина на Живота". Родена ... |
|
|
Емигрантите Емигрантите нямат си родина, те са чужди навсякъде. През каквато и държава да преминат, те навсякъде са ничии. Често в нощите болка ги налегне - спомен по пристанище едно. И тогава търсят своя град крайбрежен със очи от скръб нежалени. Вечер в кръчми в чаши със червено вино пеят песни забравени. В тях прелива мъката им по Родина и за близки там оставени... А на утрото във градовете чужди, тръгват да спечелят с тежък труд. Тъй лекуват раните незаздравели, емигранти - несретници. Мария Стоянова В допълнение към стиховете от книгата "Добро утро, живот. Поезия" ще откриете и песните на ... |
|
|
Световна класика. ... Бездна от страсти, любов и изневяра, раждане и смърт, извечните въпроси за смисъла на живота, нравствените идеали и скритите закономерности на ежедневието и битието ни - невъзможно е да се изброят всичките теми, засегнати от гениалния руски писател Лев Толстой в безсмъртното му произведение. Романът излиза за първи път от печат през 1878 г., но си остава все така актуален и до наши дни. Той великолепно отразява онази преломна епоха в развитието на руското общество, животът в двете столици на огромната държава - Москва и Санкт Петербург. В същото време той прониква и в дълбините на човешката душа и ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
|
"Посвещавам тази стихосбирка на любовта - на нежната, на дивата, на възможната и невъзможната, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас и да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъдем разтопени от ръцете ѝ, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най- ... |
|
|
Представете си мрачен, дъждовен Лондон и си признайте, че ако има изгледи да прекарате един невероятен април в Портофино - Италия, в средновековен замък на брега на морето, ще направите и невъзможното, за да се възползвате. Е, правят го четири жени, недоволни от сивото си ежедневие. Те се надяват да намерят рецептата за щастието, без да подозират, че обикновено сме слепи за него. Сред средиземноморската екзотика се разгарят много драматични, комични, любовни и чисто човешки страсти, които накрая доказват, че магията на щастието е в самите нас. Само трябва да ѝ позволим да ни преобрази. Режисьорът на "Любов по ... |
|
|
Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к "Студентска трибуна", дълги години е редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". След промяната е била директор на Издателство "Иван Вазов" и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: "Златните момичета" 1972, "Невъзможно бягство" 1975, "Коприва" 1977, & ... |
|
|
Не четете книгата. Разберете я. Усетете я. Почувствайте я. ... Да, момчетата също обичат независимо, че не го показват толкова. Но дори и кога ви се струва, че са ви забравили и че не ви обръщат внимание, то именно тогава те изгарят от желание по вас. Тази любовна история показва развитието и падението на една връзка през погледа на едно момче. След случайното си запознанство с Никол, те веднага се привързват един към друг. Страстта веднага ги обхваща и двамата се събират, отдавайки се един на друг. Но нещата не са толкова прости. Лъжите са отровата на всяка връзка, а в тази също не липсват. Никол не разкрива себе си ... |
