Историко-археологическо изследване. ... В поредицата си "Дълг и чест" издателство "Захарий Стоянов" представя новата книга на Николай Овчаров "Цар Иван Шишман - защитникът на Отечеството". Тук ученият рисува друг образ на последния самодържец на средновековното Българско царство, коренно различен от налагания години наред от историци и литератори образ на слаб и малодушен владетел, погубил със страхливостта и колебанията си българската държава. В много научни статии и студии Николай Овчаров се е опитвал да опровергае тази несправедливост. И не от самоцелно желание, а защото новооткритите ... |
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
В настоящите години българският бизнес е изправен пред редица предизвикателства, които променят не само начина, но и средствата за водене на конкурентната борба. Редица предпоставки, като: развитието на техниката и технологията; интернационализацията на бизнеса; окрупняването на международните пазари и пр., водят до приемане на нови парадигми за управление на фирмите. В същото време все по-често се поставят въпросите: Какво прави бизнесът за развитието на обществото? Къде са ролята и мястото на бизнеса за подобряване на условията и начина на живот? Предизвикателствата пред българския бизнес се допълват и от някои ... |
|
"Разказите на Николай Савов са изградени върху действителни случки - имената на хората са истински, имената на улиците, повечето от разговорите наистина са се състояли и повечето от къщите, улиците, преживелиците и предчувствията също са действителни. Дали са разказани увлекателно, това ще кажеш ти, уважаеми читателю. Уважеми читателю, ще се радвам, ако разказите ти харесат. Те са изградени върху действителни случки, а аз винаги съм смятал, че най-вкусни и най-пипкави са онези истории, които разказват действителността или поне съдържат много истински неща. Затова съм и оставил истинските имена на хората, които ... |
|
В книгата са изложени в обобщен вид основните антропологически и аксиологически концепции за масите. Същевременно се проследяват съвременните социални превъплъщения на човека-маса (икономически агент, фигура на власт и деформатор на информационната и културната среда), обуславящи понятието неомасофикация. Според автора триумфът на масите се състои във вече общоприетата нагласа, че маси всъщност няма. (Като следваме тази логика, е ясно, че всъщност няма и елити.) Средните хора до такава степен са превзели социалния пейзаж, че вече е трудно доловима разликата между тях и хората с качества. Нещо повече, индивидите-маса са ... |
|
"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
"Драги читатели, Това е продължението на книгата Убиецът на Ботев. Нови архивни документи . Съдържа останалите непубликувани архиви, които разкриват кой, къде и как е погребал, четири дни след сражението, тленните останки на Христо Ботев. Ще се запознаете с: показанията на очевидец как е разнасяна из улиците отсечената глава на поета, заедно с главите на седем загинали четници; разказът на свидетел как Н. Обретенов като врачански управител след Освобождението е присъствал на молебените на гроба на войводата по покана на селяните от с. Медковец. Любопитно е какво се случва след това...?; нови свидетелства на ... |
|
Разкази ... След всички перипетии на своя объркан живот Мария бе оцеляла някак и това се бе случило, сякаш само за да може един ден да слее костеливата си и суха ръка с моята детска длан. Мария беше миналото на рода, аз бъдещето. Тя доживя празника на пълнолетието ми и после кротко се прибра при нашите мъртви. Направи го някак естествено, тихо и без драми. Направи го, когато аз бях далече от дома ни. И връзката между миналото и бъдещето се прекъсна... ... |
|
"След предишната шахматна книга 32 бели полета тук, на вниманието ни, са представени 32 черни полета. Противопоставянето на белите шампиони с черните не-шампиони е колкото необходимо, толкова и привидно. Доколко бялото е бяло и черното - черно? Някои от най-знаменитите случки в историята на шахматната игра са свързани не с грандиозен успех, а с наглед малки, но запомнящи се житейски епизоди. Те разкриват не само участниците в тях, а епохата с нейните ценности. Оказва се, че черното всъщност не е само тъмно, бялото не е само светло, че и двете имат своята пъстра и многоцветна красота. Всичко това е разкрито по ... |
|
След Емили Дикинсън "Колекция в бяло" на Агата-А представя за първи път в България поезията на един от най-забележителните представители на руския поетичен авангард от началото на XX век, изящника Николай Гумильов , във великолепния превод на Георги Рупчев. Незаслужено неиздаван досега в България (с изключение на отделни негови стихове в литературни списания), вероятно поради ранната му смърт (разстрелян е през 1921 г., когато е бил на 35 години) или в сянката на първата му жена, великата Анна Ахматова, Гумильов е сред големите майстори-авангардисти в руската поезия, основател заедно с Ахматова, Манделщам, ... |
|
Текстове от различни години. Свикнали сме да откриваме в миналото истории и образи, които потвърждават нашите представи, надежди и страхове. Историята произвежда различни разкази - от това, което вече е минало, до нас достигат откъслечни, слаби и силни гласове. Те се наслагват в хаос от звуци с картина, в която всеки открива това, което го интересува. Често се двоумим доколко е възможно да се даде адекватна картина на миналото? Дали историята наистина е гоблен, в който всеки се взира в своето малко парченце, както твърди Торнтън Уайлдър. Една историография е силна тогава, когато открива нюансите, вижда контекста, ... |