На Майка България е сборник от поетични опуси, посветени на България, българския народ и българската нация. Включва творби като На Иван Вазов, На Свети Княз Борис Първи, На Христо Ботев, На Цар Симеон Велики, На Свети Климент Охридски, На Димчо Дебелянов, заглавното На Майка България и още четиринадесет стихотворения - посвещения на бележити личности от българската история и литература. Стихотворението На Майка България печели първо място на Международния литературен конкурс Небесни меридиани, Израел, а в Италия е издадено в сборника L'attesa / Очакване."Седя сред Родопите, гледам към Рила - в слънце окъпани ... |
|
|
"Тази книга е за авантюристите. За безразсъдно смелите. За онези, които са готови да раздават сърцето си парче по парче. За онези, които не се притесняват да прегърнат непознат. Които отговарят на упрека с усмивка. Които обичат живота и грабят от него с пълни шепи. Ако ти, драги читателю, си един от тези малцина благословени, то знай, че в момента стоиш на прага на любовно приключение, което никога няма да забравиш. Ако се осмелиш да разлистиш следващите страници, рискуваш да попаднеш във вълшебен свят на омайни песни, пъстроцветни багри и разтърсващи емоции, от които може и да не искаш да излезеш. В познатия си ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
|
|
Да не простине Усети ли студен ветрец и влага, жирафът шалче и каскет си слага. Каскетът му не е голям - почти като на дядо Петър, а шалчето, видях го сам, е дълго точно километър. Леда Милева В настоящия сборник са събрани 40 от най-харесваните и популярни стихотворения на Леда Милева , чудесно илюстрирани от художника Любен Зидаров. Щом отворите страниците незабавно ще се върнете в безгрижните детски дни. А там ви очакват героите от Влак-юнак, Момчето и вятърът, Сивата мишка, Зайченцето бяло, Юначе с калпаче и още много други. ... |
|
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Когато се събудих ме нямаше. Как знаем кога спим и кога сме будни? Как можем да различим илюзията от реалността, заблудата от истината? Как можем да сме сигурни кое е сън и кое не е, след като сънищата винаги са толкова убедителни? В дебютната си концептуална стихосбирка Съновидения младият писател Борислав Игнатов изследва в дълбочина тези въпроси и се опитва да намери техните отговори. В книгата душата поема на пътешествие през различни измерения и животи, умира и се ражда, трупа опит посредством случванията в безброй битиета. Всяка от творбите се преплита с останалите, гъне се в динамичен танц от безкрайна ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... "Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из "Птици в нощта", Николай Лилиев ... |
|
|
"B лежерния следобед на летен ден полюлявам се безгрижно във въжена люлка. Приятно горещо е - наоколо природата е стихнала в сладка дрямка, но трепти в неспирно движение с всяко дихание. С освежаващи длани вятърът играе с косите ми и нашепва приказни истории. Мелодично е настроението, композирано от ефирни, галещи, непретенциозни нотки. В блаженство затварям очи. Картини изкусно дефилират, наслагвайки пореден кадър с повея на вятъра." Миглена Пешева С вятъра С повея на вятъра събуди се небето. Семената на глухарчето припнаха в полето. Да засеят мечтите на малки и големи. Да изгреят лъчите за нови поколения. ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |
|
|
"He от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. Сега, от висините на натрупаната мъдрост, в поредната разтърсваща сетивата ни поетична книга Епитафии, Спасеният осъзнава, че ковчегът, който го очаква, е Ноев. Всеки от камъните в поетичната гробница - неизвестното място, в което и смъртта е смъртна, разказва притча - от потъналия в мрака почитател на суетата в живота, загърбил правдата на Вечния Живот, до Откривателя на Вечната и Святата ... |
|
|
|
