"Тази книга в много отношения се различава от останалите: първо тя няма автор, или ако трябва да бъдем точни, неговото име е неизвестно. Не е известна и точната дата на отпечатването и - предполага се, че това е станало през 1939 г. в Англия. Когато за пръв път взех оригинала в ръка, той се оказа необичайно тежък. В началото не разбрах защо. Отгърнах черната корица, върху която с едри букви, като че написани с четка за боядисване, пишеше "Човекът, който уби Хитлер". Всяка страница беше отпечатана върху груб, дебел картон. Запитах се защо? Вероятно защото във военната 1939 хартията е била кът, затова. Това е ... |
|
|
Хуманистичният патос на трансценденталната антропология се представя като критическо преосмисляне на ковариантните взаимодействия на природата, екзистенцията и битието на човека. Природата векува еволюционно, но и инволюционно, като за нейното устойчиво съществуване човекът не е основен фактор. Той е една от многото компоненти, която донякъде спъва хармоничното възпроизвеждане на природата. Екзистенцията на човека е екстатично зададена от трансценденцията, нищото и смъртта. Тя е своеобразен въртоп, който все още търси езика на своето прояснено присъствие в света, като тягостно се заплита в отчуждението и стремглаво ... |
|
|
Бог се е погрижил за водачи, които да ръководят растежа на църквата му по целия свят. Вие сте един от тези водачи, съработник с Христос в изграждането на църквата. Грижата за Божието стадо е ваша привилегия и отговорност. Поради това вие не само трябва да упътвате, но и да спомагате за развитието на подходяща среда в която Божиите чада да могат да израства и да се множат. Трябва непрекъснато да молим Бог да ни даде мъдростта и способността да изпълним задачата си. Трябва да се подготвим добре, за да бъдем уверени работници, които изпълняват това, което Бог им е възложил. Този курс е съставен, за да ви помогне в тази ... |
|
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
|
"Пътят на човека... Независимо откъде минава и колко спирки има, краят му е там, където свършват всички земни пътища. В съвременния свят на сътресения и промени ние имаме своите различни (не от камък и метал) доказателства за това кои сме, откъде сме тръгнали, през какво сме минали и докъде сме стигнали - фотографиите. Но фотографията е способна на нещо повече от това да покаже нечия лична история - тя може да разкаже историята на човека въобще. Преди почти шестдесет години Едуард Стайкън прави първия и най-мащабен досега опит да докаже това, организирайки изложбата Човешкото семейство в Музея за модерно изкуство в ... |
|
|
Почти всички знаменити световни писатели, редом с разнопосочните си интереси и търсения в сферата на сериозната литература, неизменно са се изкушавали да опишат своята представа за ужасното в живота. За едни то е в духовете на мъртвите и в опитите им да се свържат с настоящето, за други е часът на разплата за извършените грехове, трети от авторите залагат на неочакваното, абстрактното, необяснимото в общоприетите ценности, с което се сблъскваме и го преживяваме по нетрадиционни начини. Историите в тази книга изследват дебрите отвъд пределите на човешкия разум и разказват както за пришълците в нашия живот, така и за онези ... |
|
|
"Винаги съм изживявал тези приключения като разкази, като приказки, в които съм герой, тоест привилегирован." Марчело Мастрояни Марчело Мастрояни с неизменното си безразличие към физическите трансформации е един от малцината италиански актьори, способен да се впише в "реалистичен филм с вид на човек, взет от улицата". Той позволява на зрителите почти напълно да се отъждествяват с персонажите, режисирани от големи автори на италианското и световното кино като Висконти, Фелини, Антониони, Михалков, Олтман. Галерия от популярни образи, които го правят първо звезда и после мит, телесно и кинематографично ... |
|
|
И всички забавни истории след това. ... Огледай се. Стоиш в книжарница, но освен хилядите книги, които се намират тук, ще видиш и едни интересни същества. Те са облечени като книжари, но всъщност са много повече - те са рицари, психолози и магьосници, които могат да подредят книги там, където вече място няма. Знаеш ли колко интересни неща им се случват? А знаеш ли колко от тях са толкова забавни, че са били записвани по тетрадки, хвърчащи листчета или просто разказвани на останалите толкова пъти, че са се превърнали в легенда? ... |
|
|
В основата на сюжета в повестта "Приключенията на Разтьогин" от Алексей Толстой са залегнали приключенията на предприемчивия Разтьогин, който притежава шест милиона рубли и решава да обзаведе дома си с мебели в стил "от двадесетте". Той заминава за дълбоката провинция, за да си купи такива мебели от обеднели помешчици. От страх да не останат без пукнат грош, помешчиците са готови да му продадат не само мебелите си, но на приблизително същата цена и любовниците си. Разтьогин с разочарование (понеже не успява да си набави старинните мебели) констатира: "Аз пък си мислех, че помешчиците водят ... |
|
|
Катя Владимирова е родена във Варна, живее в София и е автор на книги с разкази и стихове "Никое небе не е последно" - разкази и "Пясък в шепата ми" - стихове и на над 2000 публицистични публикации в централния печат. След демократичните промени тя става главен редактор на политическия вестник "Свободен народ" и на "Самурай" - вестник за бойни изкуства. Избрана е за председател на Българо-френското дружество и Lion's club в България. Завършила е френска филология в Софийски университет и след 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна ... |
|
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |
|
|
Сборникът включва доклади от конференцията "Човекът - свободен и несвободен", проведена през ноември 2016 г. Темата, вдъхновена от изследователската нагласа на субектния подход в българската философска традиция, стана повод за диалог на различни философски възгледи, традиции и подходи в идеята за свобода. ... |
